Кои храни предизвикват алергии - първа част

Напоследък все по-често се говори са хранителните алергии. В менютата на ресторантите вече е задължително да бъдат посочени всички алергени, а майките на малките деца все повече внимават с какви храни ги захранват и дълго отлагат включването на продукти, за които се смята, че могат да предизвикат алергични реакции.

Какви са различните видове хранителни алергии? Кои се проявяват в ранна детска възраст? Кои се израстват и кои остават за цял живот?

Римският поет и философ Тит Лукреций е казал: "Това, което е храна за един, за друг може да е отрова." Това важи и днес. Още в древността са знаели, че не всеки смъртен случай след хранене се дължи на примесена към храната отрова.

Вид храна може да убие лице, което е чувствително към нея. Днес познаваме много хранителни алергии и те се различават (поне на теория) от токсичните реакции. Както в последно време, така и преди двадесет години хранителните алергии са били трудна за изследване област. Чувствителността към храни е много сложна, често пъти със забавен алергичен отговор (който се обяснява с особен вид късна свръхчувствителност). Непоносимостта към храни е сходна на алергията, но при нея реакциите не се предизвикват от алергенния имуноглобулин E.

През 1986 г. Американската академия по алергология и имунология формулира дефиниции на различните видове хранителни алергии и чувствителност с цел да се внесе яснота в съдържанието на използваните термини. Обърканата терминология е свързана с трудности при диагностицирането и лечението.

1. Реакции на непоносимост към храна и хранителни добавки. "Реакции на непоносимост" - това е обобщен термин, обхващащ необичайни реакции към храни. Тук не се изключват и алергични реакции. Един пример е "синдромът на китайския ресторант", който се изразява в главоболие, парливо усещане в гърлото и стомаха и някои други признаци на дискомфорт, когато хората консумират храни, съдържащи натриев глутамат. Тази реакция не представлява всъщност алергия.

2. Хранителна алергия или свръхчувствителност към храни. Отнася се за имунни (алергични) реакции спрямо определена храна или добавки. Категорията включва обичайни алергични реакции, например след ядене на стриди. Най-често веществото в храната, провокиращо алергичната реакция, е протеин.

3. Хранителна анафилаксия. Представлява силна системна (системна означава, че са засегнати всички органи и системи на организма) алергична реакция, включваща алергенния имуноглобулин E. Често е с фатален изход. Симптомите, предизвикани от освободения хистамин и други химични медиатори, се изразяват в оток на гърлото, спадане на кръвното налягане, хрипове в гърдите и коремни колики, както и мускулни гърчове (крампи). Орехи, фъстъци и миди са сред най-честите причинители на анафилаксия. Подобни реакции на непоносимост спрямо храни, но които не са предизвикани по имунните механизми на алергичните реакции, се наричат анафилактоидни реакции. Те наподобяват анафилаксията. Разликата е в това, че храната, която ги предизвиква, води до отделяне на хистамин и други химични медиатори без участие на имуноглобулин Е. Ягодите са пример за подобна храна. Те могат да предизвикат анафилактичен тип реакция, но не е открит специфичен за ягодите имуноглобулин Е. Затова тези реакции са наречени анафилактоидни - в смисъл че приличат, но не са анафилактични реакции.

4. Хранителна непоносимост. С това име се означава неадекватен отговор към храни или добавки в храните, получен по различни механизми, без посредничеството на имунната система.

Механизъм на хранителната алергия. Често се приема, че алергията към храни се изразява само в стомашни разстройства и диария, а вдишваните от въздуха алергени са отговорни за респираторните симптоми. Както вече беше споменато, молекулите на дадено алергенно вещество могат да се разпространяват в организма далеч от мястото, през което са проникнали, и да причинят симптоми.

Стомашно-чревните разстройства, като повръщане и диария, са характерни прояви на хранителната алергия при деца. Кожата обаче е друга прицелна област, където алергията може да се прояви под формата на обрив или екзема. Още преди алергенът да се появи в стомаха, организмът може да реагира посредством мастоцитите в лигавицата на устата или гърлото и да причини симптоми като оток на устните (т. нар. орален алергичен синдром).

Кой е склонен към хранителна алергия. Само около 1-2 на сто от хората страдат от хранителна алергия, децата - четири пъти повече от възрастните. Някои хранителни алергии са свързани с атопични болести - алергичен ринит, атопична екзема (дерматит), - които имат тенденция да протичат заедно. Сериозен и нарастващ проблем, който се свързва с хранителна алергия, е т. нар. кръстосана чувствителност между латекс (да не се бърка с продукта!) и някои храни, като банани, киви, кестени, орехи, домати, целина и други плодове и зеленчуци.

Установено е, че колкото пациентът е по-млад, толкова е по-голяма вероятността храната да е причина за развита алергия. Хранителни алергии при деца могат да прогресират в астма. Деца, които не се подобряват от астматично лечение, трябва да се тестват за хранителни алергии. Много от хранителните алергии към мляко и яйца се появяват преди 3-годишна възраст и нови алергии възникват понякога с напредване на годините. Хранителни алергии могат да се появят и при много възрастни хора. При тях често се поставя погрешна диагноза поради сложното общо здравно състояние.

Алергизиращи храни и хранителни добавки. Някои храни и добавки е по-вероятно да причинят алергични реакции. Няма точно установени правила кои храни как ще повлияят върху организма. Можете да се чувствате отлично след приемането на някои храни, а към други "нормални" субстанции да реагирате лошо. Около 10 на сто от децата развиват алергия към една или повече от следните храни: мляко, яйца, зърнени храни, фъстъци, орехи, риба и рибни продукти.

Алергиите към мляко и яйца обикновено изчезват с времето, докато други алергии остават за цял живот. Чувствителността към фъстъци крие сериозна опасност до края на живота. Около 25 на сто от децата изпитват непоносимост към портокалов и някои други плодови сокове. Получават диария и обрив около устата, което не е алергия и причина за безпокойство. В случая могат да се заместят с други плодове или с разредени сокове.

Храни, които най-често причиняват алергични реакции при възрастни, са фъстъци, орехи, риба, миди, скариди, раци, по-рядко целина, круши, ябълки, пъпеши и киви. Разбира се, почти всяка храна може да причини алергична реакция. Ако някое по-голямо дете или възрастен показват реакция към една от тези храни, чувствителността е с тенденция да остане до края на живота им.

Из „Как да живеем с... алергия и астма”

Книгата може да поръчате тук!