Алергиите създават огромен дискомфорт на немалка част от населението и са определяни като една от болестите на новото хилядолетие. Когато към това прибавите и дискомфорта, който малко или повече изпитва всяка бременна жена, то този иначе красив период от годината, може да се превърне в истински кошмар.
Знаете ли, че най-добрият начин за лечение на алергичните болести е отстраняването на причинителите на алергията (така нар. алергени). При алергиичните болести може би в по-голяма степен, отколкото при другите болести, болният има шанс да идентифицира отключващите фактори на болката, да ограничи влиянието им и сам да подобри здравето си.
Тази статия е посветена на особеностите на алергичните реакции по време на бременност. Този текст е информативен. Обръщайте се към Вашия лекар за диагнози и прием на медикаменти.
Глава 5. Бременност и алергии
Бременността е най-щастливият период от живота за много жени. Естествено, понякога се усеща известен дискомфорт – от сутрешното прилошаване в началните седмици до болките и умората към края на бременността. Този дискомфорт е характерен за нормалното протичане на бременността при здрави жени. Препоръчва се преди забременяване жената да е здрава и да се чувства физически добре, като избягва приемането на лекарства и опиати, които биха могли да увредят нейното здраве или това на детето (ако жената вече е бременна). Алкохолът и цигарите са риск за здравето на плода.
Сред алергичните болести през бременността най-големи грижи създава астмата, но и други видове алергии – синузит или кожни инфекции – също са неприятни и често срещани.
Физиологични промени през бременността. Невъзможно е да се предвидят многобройните промени, настъпващи през бременността. Относно алергиите или астмата – те са вторични, от хормонално естество. При някои жени алергичните болести стихват по време на бременността, при други не показват съществена промяна, а при трети състоянието се влошава. През бременността продукцията на естроген (женски полов хормон) се увеличава, за да отговори на нуждите от допълнителна кръвна циркулация за развиващия се плод. Увеличеното ниво на естроген обаче води до изменения в белите дробове с тенденция към затрудняване на газовата обмяна, а това се отразява отрицателно на астматично болните.
Друг ефект от високото ниво на естроген в кръвта на бременната е, че се забавя отделянето на кортизол от кората на надбъбречните жлези. Кортизолът е еквивалент на кортизона, с който се лекуват сериозни астматични пристъпи и други алергични реакции. Теоретично, щом кортизолът е увеличен, би трябвало повече да помага на лицата, предразположени към подобни реакции.
Плацентата на бременната жена произвежда хормона прогестерон, който наред с другите си свойства действа отпускащо върху гладката мускулатура в тялото. Затова сфинктерният мускул, който се намира между стомаха и хранопровода, се отпуска и може да доведе до рефлукс (обратно изтичане) на стомашното съдържание към хранопровода. Това създава ситуация за влошаване на астмата при някои бременни. За избягване на рефлукса и неприятното усещане за парене в гърдите бременните трябва да се хранят по-често и на по-малки порции през деня, като избягват подправките и мазните храни. Препоръчва се също да спят на по-висока възглавница, с повдигната глава и гърди.
Прогестеронът води до учестяване на дишането, което създава условия за хипервентилация, т.е. увеличен обмен на въздух в белия дроб. Учестеното дишане противодейства спрямо потискащия ефект на естрогена върху газовия обмен. Но хипервентилацията през бременността се отразява зле при някои жени с астма, тъй като е подобна на тежкото задъхано дишане след тренировка при атлети. При някои от бременните има опасност от появата на астматичен пристъп.
Ефектите на естрогена и прогестерона върху дишането (респирацията) специално при астматички още не са напълно изследвани. Обикновено до една трета от болните регистрира подобрение през бременността (когато астмата е в лека форма), около една трета се влошава и една трета остава без промяна.
Всяко състояние, засягащо респирацията, изисква наблюдение, защото увеличената респирация може да утежни последните четири-пет месеца от бременността. Белите дробове трябва да доставят повече кислород за бебето и да излъчват повече въглероден двуокис. Освен това се увеличава обемът на кръвта, което означава повече работа за сърцето.
Физиологичните промени засягат и носната лигавица. Те се проявяват с т.нар. вазомоторен ринит при бременните. При това болестно състояние носната лигавица набъбва – особено забележимо през последните пет-шест месеца – и секрецията се увеличава. Вазомоторният ринит се среща при около една трета от бременните жени.
От имунологична гледна точка плодът е чужд нашественик за женския организъм, тъй като половината от гените са от майката, а другата половина – от бащата. Това предизвиква промени в имунната система на бременната жена, имащи за цел да предпазят плода от отхвърляне (наподобяващо отхвърлянето на присадените чужди органи). Не са известни всички имунни механизми за създадената толерантност на имунната система към развитието и растежа на плода. Засега изследванията са установили промени в женския организъм, които водят до потискане на имунните реакции за отхвърляне на плода.
Коментари (0)
Вашият коментар