Рефлексът на Земелвайс, или добър ли е наследственият предразсъдък?

Познавате ли някого, който отказва да повярва в нещо, ако противоречи на неговите вярвания или на обществено установения възглед? Това е наистина често срещано когнитивно пристрастие. То определя най-негъвкавите умове и е имало сериозни последствия през цялата история на човечеството.
От векове науката се бори срещу невежеството.

Спомнете си за Джордано Бруно, италианският монах, живял през 16 век. Той бил брилянтен астроном, който се осмелява да защити модела на Коперник. Следователно той потвърждава, че Слънцето е звезда, около която се въртят други планети, като Земята.

Освен това той заявява, че трябва да има милиони други светове във Вселената и че в цялата тази необятност трябва да има повече форми на живот. Тези идеи обаче по негово време се считали за ерес – нещо, което го осъжда на смърт чрез изгаряне на клада.

Нашата история съдържа безброй велики открития, които първоначално са били игнорирани или дори наказвани със смърт. Тази тенденция да се отхвърлят нови перспективи, защото те противоречат на вече установени вярвания, определя рефлекса на Земелвайс. Това е психологическа реалност, която нито времето, нито модерността са успели да деактивират от умовете ни.

Рефлексът на Земелвайс е наречен на друга трагична фигура в историята на науката. Игнац Земелвайс е унгарски лекар, който прави важно откритие през 1847 г. Той установява, че измиването на ръцете с хлорен разтвор значително намалява смъртността от родилна треска. Тази проста практика предотвратява смъртта както на бременни жени, така и на новородени.

Днес познаваме д-р Земелвайс като спасител на майките. По негово време обаче той бил заклеймен като шарлатанин и бил осмиван. Колегите му приели изключително зле твърдението, че били смятани за отговорни за смъртта на толкова много жени и техните деца. Как биха могли да приемат, че нещо като немиенето на ръцете е причината за толкова висока смъртност в болниците?

За съжаление, Земелвайс е уволнен, което го тласка в ръцете на депресия и алкохолизъм. Презрението на медицинската общност го довежда до психиатрична болница, където умира две седмици след приемането на 47-годишна възраст. Днес неговото твърдение очертава рамките на рефлекса на Земелвайс.

Заблудата, която спъва прогреса
Рефлексът на Земелвайс определя почти инстинктивното отхвърляне, което чувстваме, когато сме изложени на информация, която противоречи на нашите вярвания. Четенето или обяснението на нови парадигми, които поставят под контрол научните схеми, които считаме за валидни, предизвиква у нас недоволство.

Изследване, проведено от Випин К. Гупта, твърди, че рефлексът на Земелвайс е наследствен предразсъдък, заблуда на разсъжденията, отдавна вкоренена в човешкия ум. Това означава, че всички предпочитаме да се придържаме към съществуващите вярвания и теории и не обичаме новите течения или идеи да противоречат на това, което винаги сме приемали за даденост.

Ако погледнем назад към миналото, ще видим, че целият научен прогрес е трябвало да се бори срещу скептицизма. Това се случва на Алберт Айнщайн с неговата теория на относителността и дори на Стив Джобс, когато създава Apple. Техните революционни идеи и постижения са обект на критика и множество съмнения, но днес никой не поставя под въпрос новаторството им.

Психологически феномен, типичен за негъвкавите умове
Да бъдеш скептичен, е нормална и желана реакция, когато се сблъскаш с нова и противоречива информация. Всички трябва да развием гъвкаво, отворено и критично мислене. Чрез него може да анализираме, сравняваме и формираме собствени мнения относно данните, които получаваме.

Проблемът с рефлекса на Земелвайс е, че вместо да си позволим да анализираме нови парадигми, ние ги отхвърляме незабавно. Това е психологически феномен, който игнорира, блокира и наказва всяко ново течение, което заплашва съществуващите ни вярвания.

Как да се предпазим от този рефлекс?
Изследователите често се оплакват от факта, че много научни изследвания се отхвърлят и не се публикуват, защото техните предложения противоречат на определени идеологии, вярвания и дори интереси. Всъщност рефлексът на Земелвайс може да пречи на много иновативни идеи да подобрят качеството ни на живот и да насърчат напредъка.

Трябва да се опитаме да избегнем тази пристрастност и погрешност на разсъжденията. Трябва да се опитаме да избегнем поставянето на стени пред новите течения на знанието. Трябва да анализираме това, което идва при нас, без да го отхвърляме само защото е противоречиво. Ако може да понесем тези първоначални чувства и упражним любопитството си, ще може да се обогатим както на лично, така и на интелектуално ниво.