Дискриминацията срещу възрастните хора - твърде често срещана реалност

Дискриминацията, критиката и пренебрежението към възрастните се появяват все по-често.

Нарича се ейджизъм и е част от ежедневието. Дискриминацията на възрастните хора е реалност, която няма граници. Нито пък се среща само в определени прослойки или култури.
Любопитно е, че сме възпитани да идентифицираме сексизма и расисткото поведение, но възрастовата дискриминация е нещо, което невинаги разпознаваме. Въпреки това често я практикуваме.

Неотдавнашен доклад на Световната здравна организация обяснява, че всеки двама души в света имат дискриминационно поведение спрямо възрастните хора. Тези данни са шокиращи и налагат сериозен размисъл. Самата идея, че половината планета е критикувала, подценявала или омаловажавала възрастен човек, ни унижава като общество.

Това явление обаче не е ново. Просто днес стана по-очевидно от всякога. Здравната криза, в която се оказахме заради пандемията, извади на светло ситуации, които са едновременно изключително тъжни и несправедливи.

„Да остаряваш, е като изкачване на планина. Колкото по-високо се издигаш, толкова повече сила ти трябва, но толкова по-далеч виждаш.“
Ингмар Берман

Ейджизмът, или дискриминацията срещу възрастните хора, е изследвана за първи път през 1968 г. Тя се проявява в начина, по който мислим (стереотипи), как се чувстваме (предразсъдъци) и как действаме (дискриминация).

Робърт Нийл Бътлър - лекар, геронтолог и психиатър, е този, който се очерта като пионер в областта на изследването и защитата на общността на възрастните хора.

Неговата книга „ Остаряването на хората“ продължава да бъде справочник за разбиране на дискриминационните практики, които се срещат на индивидуално, социално и институционално ниво.

Страните с по-високи доходи са по-склонни да дискриминират
В анализа на СЗО, насочен към световно проучване на ценностите, стана ясно, че страните с по-високи доходи имат по-ниска степен на уважение към възрастните хора. Тази липса на внимание засяга мислите и стереотипите по отношение на възрастните индивиди.

Някак несъзнателно се оставяме да бъдем увлечени от определени мисловни схеми и предразсъдъци, които дори не поставяме под въпрос. Същото се случва и със сексизма. Но дискриминацията срещу възрастните е противоречие. Защото се смята, че до 2050 г. броят на хората на възраст над 60 години ще достигне 2 милиарда.

Ние сме все по-застаряващо общество и въпреки това продължаваме да поддържаме негативно възприятие за този сектор от населението.

Дискриминация на възрастните хора и идеите, които затвърждаваме
Университетът на Алберта (Канада) провежда проучване през 2019 г., в което демонстрира степента на дискриминация срещу възрастните хора. Дона Уилсън - авторът на това изследване, посочва, че ейджизмът е най-често срещаната форма на предразсъдъци и проблем, за който често не сме наясно. Нито сме наясно с неговото разпространение или въздействието му.

Възрастовата дискриминация е свързана с мислите, които имаме към старите хора, както и с нашите чувства и преценки.
• Може да си помислим, че възрастните хора не са способни да учат нови неща и не са способни да използват мобилни телефони, компютри и т.н.
• Склонни сме да ги възприемаме като невалидни. Ние ги виждаме като индивиди, които само могат да бъдат обгрижвани от другите.
• Приемаме за даденост, че не чуват добре и не разбират.
• Предполагаме, че те вече не са полезни за обществото.
• Те не са представени в света на киното и телевизията.
• Ейджизмът се превръща и в архитектурна бариера. Например градовете не са привлекателни за възрастните хора.
• Голотата и интимността сред възрастните хора се смятат за табу. Следователно тяхната сексуалност е стигматизирана.
• Институционалният ейджизъм също е разпространен. На възрастните хора не се дават възможности за работа, въпреки че може да искат да продължат да работят.

Психологическото въздействие на дискриминацията
Ейджизмът надхвърля обикновения предразсъдък или негативна мисъл. Тази форма на дискриминация се упражнява в много области. Наясно сме, че след определена възраст определени интервенции и медицински лечения са ограничени. Тези дискриминационни реалности не остават незабелязани от по-възрастните.

Чувствата за безполезност, разочарование и изоставяне, заедно с покровителственото и инфантилизиращо отношение намаляват физическото и психическото им здраве. За съжаление, превръщането на такъв значителен и широк сектор от нашето общество в невидим и дискриминиран се отразява доста зле на нас. Защото трябва да гледаме на възрастните хора в положителна светлина. В края на краищата те могат да ни помогнат да научим много за живота. Освен това трябва да ценим какво са направили за поколенията след тях и кои са те като личности.

В нашето все по-застаряващо общество е време да направим промени и да си позволим да напредваме като духовност. Защото един свят, който не дава пространство, стойност и внимание на старейшините си, не върви напред, той регресира.