Защо сме толкова подвластни на суеверията?

Суеверията се срещат из цялата планета. Според някои съхраняват културното наследство, а според други са любопитни жестове, които придават цвят на ежедневието. Ако сте от скептиците, които смятат, че са неподваластни на суеверията, помислете пак – със сигурност дори вие вярвате е нещо нелогично.

Според някои теории английската дума за суеверие, superstition, произхожда от латински: от super – „над”, и stare – „гледам втренчено”. Воините, участващи в сражение, били наричани superstites, тъй като ако останели живи, те буквално стоели над труповете на мъртвите си другари. Според друго тълкуване, в древността superstitio се е използвало за описание на човек, изпитващ силно благоговение към Бога и извънреден страх към него, към чудесата и религиозните учения.

Средновековните учени употребявали думата във връзка с различни вярвания, които противоречат на християнството. Думата, която използваме ние, идва от старослявянската дума „суе” или „всуе”, което означава напразно (без полза и без осъзнаване на причината) и „вяра” – тоест, буквално, „напразно, безполезно вярване”. Днес понятието се описва като представи или обичаи, възникващи заради невежество, страх пред неизвестното, вяра в магии или в случай на неправилно разбиране на причинно-следствените връзки. Някои суеверия днес са станали толкова привични, че дори се смятат за знак на внимание и вежливост. Например, когато някой кихне, околните му казват „Наздраве!”. Американски етнолози обясняват, че в много страни съществува поверие, че в момента на кихане „душата напуска тялото на човека” и затова се използва тази „защитна фраза”.

Науката и суеверията

Психолозите обясняват, че суеверията са изключително устойчиви, тъй като случаите на сбъдване се помнят от множество хора, а несъответствията с реалността бързо се забравят. Подобна теория е предложена за първи път от американския психолог бихейвиорист Б. Ф. Скинър. Според него по този път човек установява лъжлива връзка между своите действия и някои независими от него събития, които започва да смята за последица от собствените си постъпки. Скинър експериментално е моделирал възникването на суеверно поведение и дори е показал, че то може да е присъщо не само на хората, но и на животните.

Хората се държат суеверно най-често по няколко причини: заради желание да погледнат в близкото бъдеще; за избягване на неблагоприятни ситуации; за успокоение в стресови моменти; заради следване на някакви общоприети наследени поверия. Поради това суеверията са особено разпространени при екстремални обстоятелства. Суеверието е предразсъдък, според който съществуват неведоми сили, способни да предвещават бъдещи събития и да им влияят. Съдържа допускането (често несъзнателно), че ако спазваме определени условности, тези сили ще ни защитят. На поведенческо ниво те намират израз в различни форми: носене на талисмани, татуировки, ритуални жестове и др.

В енциклопедията World Book се отбелязва следното: „Суеверията няма да изчезнат, докато хората не бъдат напълно уверени в бъдещето”. Те ще бъдат винаги на мода, тъй като се коренят в присъщия на всички ни страх от бъдещето. Повечето от тях имат дълбоки исторически корени и макар че религията ги отрича, често са се отнасят именно към древни религиозни вярвания.