Дезорганизирана привързаност – какви са нейните последствия в зряла възраст?

Привързаността е много неща. Първо, това е процес - научаваме се да се свързваме със себе си и хората около нас от ранна детска възраст. Второ, това е дестинация и точка на пристигане, защото чрез свързване и интимност с други хора ние преследваме целта за сигурност.

Джон Боулби първоначално дефинира понятието привързаност. Неговата теория остава актуална и днес и представлява набор от теоретични и практически концепции.

Изследователят Ван дер Колк твърди, че „когато дойдем на този свят, ние плачем, за да обявим нашето присъствие“. Този период от живота на бебето е мястото, където започва да се формира връзката на привързаността. Ако родителите реагират с топлина, сигурност, защита и обич на страданието на детето, то вероятно ще развие сигурен, здрав и позитивен стил на привързаност, който ще продължи и в зряла възраст.

От друга страна, ако те се държат небрежно и не се грижат, успокояват и посрещат нуждите на своето бебе, детето може да развие несигурни начини за свързване с околните. Едно от тях е неорганизираната привързаност.

Характеристики на дезорганизираната привързаност
Някои бебета, в отсъствието на техния родител, реагират с враждебност, дезориентация, объркване, замръзване и страх. Така се ражда неорганизираният стил на привързаност, който се характеризира с „постоянно състояние на тревога“.

Ако бебето научи, че когато се нуждае от сигурност, го презират или че когато се страхува, хората, които се грижат за него, реагират безразлично, то вероятно ще се оттегли и ще избегне контакт с другите. С други думи, то развива вярвания, които гравитират около два въпроса: „Аз съм лош и светът е лош“ и „Трябва да не вярвам на хората около мен и на способностите си“ .

Ефектите от неорганизираната привързаност
Този вид привързаност е плодът, който малчуганите берат от връзката си с хората, които се грижат за тях. Това, което научават като деца, те поддържат и увековечават в зряла възраст. Тази привързаност може да се прояви в детството по два начина:

• Като следствие от отношението на някои родители. Това важи особено, когато поради загриженост за проблемите си, те пренебрегват децата си. Може също да имат склонността да бъдат изключително натрапчиви и раздразнителни, когато става въпрос за работа с тях. Поведението им често е амбивалентно, вариращо между задоволяването на собствените им емоционални нужди и тези на децата им.
• Да имаш родители, които се страхуват и знаят, че са безпомощни пред възходите и паденията на живота. Поради тази причина те са склонни да не са в състояние да се държат в съответствие с ролята на човек, полагащ грижи. Може дори да не помислят да вдигнат децата си, когато плачат.

Ефектите от дезорганизираната привързаност в зряла възраст
Небрежност в грижата може да възникне както поради излишък, така и поради дефицит на грижа. Аристотел твърди, че добродетелта е средната точка между две крайности. Благодарение на дезорганизираното възпитание децата, когато станат възрастни, проявяват следните характеристики:
• Враждебни емоции. Те се въртят около гнева и раздразнителността.
• Нестабилност във възприемането на интегрирано кохерентно "аз". Например при гранично разстройство на личността.
• Импулсивност. Често се проявява чрез самонараняване, чрез прекомерна консумация на токсини или рискови сексуални дейности.
• Рисково поведение, което води до физическо и/или психологическо увреждане. Например самонараняващо се поведение или прекалено критични вътрешни диалози.

Изглежда факторът, който най-ясно предсказва тези докладвани последствия, е емоционалното отдръпване. Децата научават, че когато изпитват ужас или мъка, техните родители не им помагат. Затова, за да се „спасят“, те предпочитат да намерят убежище в себе си и да спрат да търсят помощ.

Има много последствия, произтичащи от този стил на привързаност. Непоследователното поведение, затрудненото регулиране на емоциите и емоционалната дистанция от другите хора са допълнителни характеристики. Поради тази причина трябва да вземем под внимание изключителното значение на „грижата с любов, привързаност и чувствителност“ за нашите деца.