Ефектите, които емоционално отсъстващите родители имат върху децата си

Емоционално отсъстващите родители причиняват тихи щети. Това е не по-малко сериозно от другите форми на злоупотреба и пренебрегване. Те оставят белези, които обикновено остават през целия живот на децата им.

Когато говорим за емоционално отсъстващи родители, имаме предвид онези родители, които не установяват емоционална връзка с наследниците си. Те са физически присъстващи, но емоционално изключително отдалечени от малчуганите.

Изразява се в поведения като авторитаризъм, леност, липса на достъпност, безотговорност, прекомерен контрол или отмъстително поведение. Това предизвиква различни форми на страдание и чувство на нужда у децата им, като по този начин оформя негативно бъдещето им.

Емоционално отсъстващите родители създават усещане за безнадеждност и разединеност.

Основни ефекти от емоционално отсъстващите родители

1. Отбранителна нагласа
Емоционално отсъстващите родители използват механизмите за справяне на защитните нагласи. Обикновено се проявяват като недоверие и скептицизъм. Те не искат да вярват в нищо и в никого, защото не искат да бъдат разочаровани.

Тази трудност да се доверят на другите се трансформира у децата им в чувство на голяма несигурност. Освен това лесно може да предизвика в тях чувства на ревност и завист. Те също така са изключително уязвими да се чувстват игнорирани. Поради тази причина те наистина трудно изграждат ценни и истински взаимоотношения.

2. Страх от любов и привързаност
Хората, които са израснали с емоционално отсъстващи родители, се научават да идентифицират любовта със заплахите. Те тръгват от предпоставката, че любовта боли. Въпреки че обикновено осъзнават, че любовта носи и радост, те също така знаят, че да я
изразят, би означавало да попаднат в опасна територия за тях.

Изключително обичайно е тази липса на любов да ги накара да станат дистанцирани хора, ако не и херметически затворени за околните. Те не позволяват на никого да ги опознае и гледат на близостта на останалите като на риск, от който трябва да стоят настрана, ако не искат да страдат.

3. Нарцисизъм
Често липсата на самочувствие се компенсира от нарцисизъм. Самочувствието е чувство на признателност за това, което сме. Нарцисизмът е изкуствена идея, чрез която вярваме, че сме по-добри от другите.

Нарцисизмът е компенсаторен механизъм. Това е така, защото съществува празнота от истинска любов, която е изпълнена с форма на фалшиво себелюбие. Тази черта може да направи човек ленив към другите и дори жесток.

4. Егоизъм
Той невинаги се изразява по очевидни начини, но често приема фини форми. Изключително често срещана черта при хора, които израстват с емоционално отсъстващи родители.
В основата на егоизма е чувството за липса или бедност. Човекът чувства, че ако даде нещо от себе си, ще остане без нищо. То се отнася не само до материални обекти, но и до субективни. Тези хора трудно дават, тъй като го преживяват като загуба, а не като начин за изграждане на общо благополучие.

5. Зависимости
Не е необичайно децата на емоционално отсъстващи родители да се отдават на модели, които ги отдалечават от реалността. В резултат на това психоактивните вещества често им осигуряват очевидното благополучие, което знаят, че им липсва.
Това означава, че е много лесно за тях да развият зависимости. Те им осигуряват бягство, което е приятно за тях, тъй като не могат да изпитат радостта от живота. Употребата на вещества действа като механизъм за бягство от реалността, която наранява.

6. Проблеми с идентичността
Родителите формират основата, върху която детето изгражда своята ценностна система. Въпреки това, ако емоционалната връзка с родителите им никога не е била установена, те често са объркани какво е правилно или не.

Недоверието към другите, егоизмът и страхът пречат на истинското морално развитие. Без това хлапетата нямат определена посока и нямат ясни параметри, които да ръководят поведението им.

7. Липса на надежда
Емоционално отсъстващите родители също оставят белег на безнадеждност върху децата си. Често те създават тъжни деца, които смятат, че животът е безполезен. Освен това те не се доверяват на собствените си способности и виждат бъдещето като нещо плашещо.