Защо толкова много деца прекъсват връзката с родителите си?

Все повече деца прекъсват връзките с родителите си. Изглежда, че по този начин те успяват да живеят собствения си живот по-спокойно. Това обаче невинаги е най-добрият вариант за обработване на различия, конфликти или разногласия.

Тази липса на комуникация между поколенията е особено разпространено в западните страни, в такива с високи доходи.
Едно от малкото налични изследвания в това отношение е проучване, проведено от професор Карл А. Пилемер. Той е председател на "Човешко развитие" в американския университет Корнел. Това проучване посочва, че много пораснали деца днес прекъсват връзките си с родителите си и други членове на семейството. Това не е нормалното дистанциране, което идва с живота на възрастните индивиди, а прекъсването на връзката по изключително различни причини.

Защо децата прекъсват връзките си с родителите си?
Друг изследовател, който е подходил към тази тема, е д-р Джошуа Коулман. Според него актовете на насилие са едни от най-решаващите фактори за решенията на децата да прекъснат връзките си с родителите си.

Като правило има някои насилствени епизоди от миналото, които понякога се възпроизвеждат в настоящето, което води до прекъсване на семейните връзки. Такива ситуации се отнасят до физическо, вербално, секусално или емоционално насилие.

Въпреки това порасналите деца не желаят да толерират същите ситуации на насилие, които са преживявали като малки. В същото време те също могат да станат агресори, което ускорява раздялата.

Друг фактор, допринасящ за тези ситуации, е когато родителите са разведени и имат ново семейство. Много хора не могат да се адаптират към тази ситуация и затова решават да прекратят връзките си с единия или двамата родители.

Ценности: решаващ въпрос
Установено е, че ценностите са друг фактор, който влияе върху феномена децата да прекъсват връзките си с родителите си. Д-р Коулман споменава, че една от три майки, които са дистанцирани от децата си, твърди, че този аспект е един от най-актуалните.
Това е в съответствие със заключенията, направени от Пилемер.

Той посочва, че има три измерения, в които може да възникне радикална дистанция между родители и деца. Това са сексуално разнообразие, религиозни вярвания и алтернативен начин на живот. Политическата поляризация също има ефект, макар и в по-малка степен.

Много от децата, които прекъсват връзките си с родителите си, смятат, че това е добро решение за всички засегнати. На практика това намалява конфликтите. От друга страна, има и много, които го преживяват като загуба и съжаляват, че не са се разбрали със семейството си.
Може би не става въпрос толкова за разликите между едното и другото, а по-скоро в липсата на способност за обработване на конфликти.

Струва си да запомните, че дискусиите и проявата на привързаност винаги са добри начини за управление на разногласията и заздравяване на рани в семейството.

Раздялата невинаги е най-добрият вариант, въпреки че, за съжаление, понякога е неизбежна.