Петте сили на тибетския будизъм

"Ако можехме да видим ясно чудото на едно цвете, целият ни живот щеше да се промени."
Буда

Тибетският будизъм твърди, че има пет стълба или сили по пътя към духовната еволюция. Това са съществени качества или добродетели, които са необходими, за да поддържаме напредъка и да не засядаме по средата на процеса към него.

Всяка едно от тях води към следващото и го засилва. Това означава, че те не могат да се разработват един по един, а трябва да се работи върху всички едновременно.
За тези качества се говори като за сили, тъй като те стават силни страни, които ни позволяват успешно да се изправим пред превратностите по пътя на духовната еволюция. Петте сили на тибетския будизъм са както следва.

1. Вяра
Думата вяра често се свързва със сляпа вяра в доктрина. В тибетския будизъм обаче има друга конотация. Вярата е увереността, че сме способни да преодолеем препятствията, които се изпречват по пътя ни, и че може да се справим с тях успешно, дори ако понякога изглежда, че това не е така.

Вярата е и безгранична надежда. Всичко, което се случва в личния ни живот и в самата вселена, е перфектно. То води до по-високо състояние на еволюция, въпреки че често изглежда хаотично. Всъщност реалността понякога се развива в посока, която не разбираме, но дълбоко в себе си винаги има логиката на еволюцията.

2. Енергия
Втората от петте сили в тибетския будизъм е енергията. Отнася се до способността за преодоляване на препятствия или побеждаване на врага. Говори за наблюдателна и в същото време активна позиция пред трудностите.

Енергията е обратното на инерцията. Това е жива енергия, отдадена на еволюцията, и усилие, насочено към установяване на баланс. Затова се фокусира върху всичко, което дисбалансира тялото или емоциите.

3. Внимание
Третата от петте сили е вниманието. Онова, което е насочено към тялото и ума ни, тук и сега. Да присъстваме в настоящия момент, вместо да се изгубим в това, което е било или което предстои. Това позволява улавянето на всеки момент от съществуването като уникален и неповторим, а също и като реален.

Пълното осъзнаване е от съществено значение, ако искаме да изживеем всяко преживяване автентично, без умствения филтър, наложен от нашите преценки и предразсъдъци. Освен това позволява да се отървем от тези умствени навици, които разделят нашия опит от нашата съвест. Необходимо условие е да живеем пълноценно в настоящето, което в действителност е единственото време, с което разполагаме.

4. Концентрация
Концентрацията е централна концепция в тибетския будизъм. Това не се отнася само до когнитивна функция, но и до дълбока връзка с всичко, което съществува. Най-високата концентрация се достига по време на медитация и нейната функция е да позволи сливане с Вселената.

Концентрацията се изразява напълно в съзерцанието. Да съзерцаваш, не означава да наблюдаваш, а да се слееш с това, върху което умът и сетивата са фокусирани. Разработването на мандала или повторението на мантри са упражнения, които помагат да се постигне тази сила на концентрация. Най-доброто обаче е медитацията.

Медитацията се извършва в тибетския будизъм, защото позволява сливане с Вселената.

5. Мъдрост
Последната от петте сили е мъдростта. На Запад това е склонно да се разбира като синоним на големи знания в определена област. В тибетския будизъм това е свързано с разбиране и проницателност. Тя ни позволява да различаваме илюзорното от реалното и да хвърлим светлина върху това, което изглежда тъмно.

Мъдростта в будизма не се постига чрез разработване на концепции или интелектуални обяснения. Постига се чрез директното и интимно преживяване, свързано със съзерцанието. Резултатът не е заключение, а мисловен и емоционален доклад с определена реалност.

Както стана ясно, петте сили в тибетския будизъм не могат да се практикуват или развиват отделно. Те са резултат от постоянни практики, които водят до по-високо ниво. В центъра на всичко е медитацията, която е основният път към изучаването и усъвършенстването на тези духовни способности.