Изтокът прелива от философии и религии, които се стремят да направят човек по-добър към себе си и природата, и по-осъзнат. Не са догматични, а дават свобода на мисълта и възможност за тълкуване. В Индия доминира индуизмът, следван от исляма, християнството, сикхизма и будизма. В Китай се шири будизмът, следван от даоизма, исляма, католицизма и протестанството. Какви са разликите между основните философии?
Будизъм 
Според будизма човек трябва да потисне желанията си, защото
те предизвикват алчност, омраза, скръб, гняв, насилие. Тогава ще достигне нирвана. Буда, който създава това учение, показва благородния Осмичен път на живота, водещ от егоизма към състраданието: правилни възгледи, правилен начин на мислене, правилна реч, правилно поведение, правилни средства за съществуване, правилно усилие или цел, правилно овладяване на разума и правилна медитация или покой. Целта на будизма е да прекъсне веригата на прераждания, остаряване, несигурност и смърт, посредством правилен живот като всеки човек: изпитва любяща нежност и разбиране към себеподобните, състрадателен е и знае, че всички са част от единно битие, споделя радостта си с другите. Последователите се стремят да не нанасят вреда на живи същества, да се въздържат от измама в словото и действията, от наркотици, алкохол и мързел, да не присвояват това, което не е позволено.
Индуизъм 
Тази философия на самопознанието е изповядвана от по-голямата част от населението на Индия. Тя казва: „Аз съм не това, което ме отличава от останалите същества, а това, което ме единява със същността на живота и Вселената”. Индуистите почитат много богове, но твърдят, че Бог е един по своята същност и се проявява в разнообразни форми, както прави природата. Основа са свещените древни Ведически книги, както и текстовете: Упанишадите, Пурана и епосите Махабхарата и Рамаяна. Индуистките главни божества са Брахма, Вишну и Шива, въплатени в тройния образ Тримурти. Във тази философия се включва традицията на йога, както и множество правила за ежедневно поведение, основани на идеята за карма.
Даоизъм 
Роден в Китай през II век, даоизмът се прекланя пред природата и прадедите на тази древна държава и говори за връзката на хората с майката земя. За основоположник се смята китайският философ Лао Дзъ. Думата „дао” (тао) се превежда като път. Даоистите се стремят да са коректни и етични и се облягат на „трите съкровища” – състрадание, умереност и скромност. Философията проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Учи на свобода, спонтанност, празнота, смирение, гъвкавост, възприемчивост, безпристрастие и човечност.
Сикхизъм 
Тази религия възниква в Пенджаб, Индия от гуру Нанак (1469-1539 г). Той проповядва, че на земята има един Бог – Сат Гуру, отрича кастовата система и обявява за безплодни всички култове. Думата сикх означава „последовател, ученик”. Странно или не, но е задължително мъжете сикхи да носят 5 неща: дълга коса, къси панталони, желязна гривна, малка стоманена кама и гребен. Последователите се борят с петте основни порока: страст, гняв, алчност, материална зависимост, гордост. Сикхът Амар Дас казва: „Петима крадци живеят в нашето тяло. Те ограбват божествената ни храна. Но егоцентриците не разбират и не осъзнават. И никой не чува плача на душата”. Друг плюс на сикхизма е, че отхвърля всички различия между половете, расите и обществените положения. Последователите се стремят да опознаят светлината и не се стремят към власт, защото в другия свят няма власт. Сикхизмът учи още да се работи честно и усърдно за хляба. Да не се краде и мами, да не се проси, и да се споделя с ближните. А за егоизма казват, че ще погребе жив този, който го носи, „в калта на покварата”.
Коментари (0)
Вашият коментар