Независимо каква е религията или духовното учение, всички те се стремят да доставят в сърцата ни любов, доброта и състрадание. Затова ви предлагаме мислите на гостувалия у нас Патрул Ринпоче, принадлежащ към духовната традиция Дзогчен (Великото съвършенство) на тибетския будизъм. През 1998 г. по покана на свои ученици той се установява в Белгия и постепенно открива в Европа множество центрове за изучаване на Дхарма (будисткото учение), които посещава и където преподава редовно.
Духовността ни е нужна, за да получим сила и реално щастие
Всеки човек търси щастието и бяга от страданието. „Щастието е възможно и се стремя към него във всеки момент“, казва Ринпоче. Той обяснява, че много хора следват двата пътя – на материалните блага и на духовното развитие, като вторият е много важен, за да живеем по-лесно и по-добре. Той самият като монах следва будистката традиция да има добро сърце, да изпитва състрадание и любов. „В обществото имаме нужда от състрадание и доброта. Без значение дали сме мъж или жена, тибетски будист или християнин, имаме нужда от доброта“, обяснява тибетският монах. Той споделя, че е имал късмета да има добра майка, която била много мила с него. Майката е тази, която помага на всяко дете да се развива умствено, физически, да бъде пълноценно.
„Ако нямах толкова добра майка, сигурно нямаше да разбирам добротата и състраданието така добре“, казва той. Според него колкото повече доброта изживяваме, толкова по-добре. Враждебността може да ни унищожи. „Винаги имаме нужда от добри хора около себе си. И тези, които държат повече на материалното, имат нужда от доброта. Тя ни позволява да разберем другите. Хората, които притежават безусловна доброта, са по-толерантни“, казва той.
Ако родителите обичат едното си дете повече, ще възникне ревност
Това може да доведе до омраза, до нещастие. Ако към всички се изпитва обич и доброта, в семейството ще има мир и любов. Следователно безусловната любов е полезна и важна. Ако човек изпитва чувство на безусловна любов, другите ще потърсят убежище при него. Ще имат вяра в него. Ако някой не притежава безусловна любов, и да е красив и могъщ, умът му е доста помрачен. Той е обърнат към самия себе си, свързан е с егоистично чувство. Тогава човек си мисли, че на този свят е само той и никой друг. Това е свързано с невежество. Този ум търси доброто само за себе си. Ако някой около него страда, той не го разбира и не обръща внимание. Този тип хора обикновено казват на другите, че ги обичат само ако имат нужда от тях. Дори физически да не сме красиви, с добро сърце ставаме красиви.
Този, който практикува състрадание, любов и доброта, развива ума си - става по-открит, широкоскроен, мъдър, по-смел. Този човек разбира на другите повече. Справя се по-лесно с емоциите си, със своя ум и с действителността. Без безпристрастна любов и състрадание умът е по-тясно скроен, насочен към себе си и човек става по-крехък. Лесно развива горделивост, арогантност. Ако не изпитваме състрадание и любов, лесно се депресираме, трудно се справяме с живота, може дори да имаме мисли за самоубийство.
Коментари (0)
Вашият коментар