4 начина, по които родителите отслабват емоционалните връзки с децата си

Да бъдеш баща, майка, дядо, баба или каквато и да е версия на родител не е лесно. Всяко дете идва на този свят със свои собствени нужди, които трябва да знаем как да задоволим, както и добродетели, които трябва да подсилим, и емоции, които трябва да насърчаваме, насочваме и разширяваме.
Родителството не включва само обучението им как да четат или как да си пишат домашните. Да бъдеш баща или майка, не означава просто да подариш на малчугана мобилен телефон за рождения му ден, нито пък просто да му напомняш да слага предпазния колан всеки път, когато се качи в колата.

Родителството означава също така да знаем как да казваме „не“, но да казваме „да“ с очите си в същото време, защото отглеждането на деца не само забранява да правят неща, но също така отваря сърцата ни за тях. За да укрепим емоционалната връзка, която ние имаме помежду си всеки ден, трябва да ги караме да разберат, че ние винаги сме до тях, за да улесним израстването им като щастливи и способни хора.

Понякога обаче, въпреки познаването на теорията, не я прилагаме на практика. Защото освен бащи и майки, ние сме и съпрузи, служители, предприемачи - души, които може би все още копнеят да изпълнят своите стремежи сред бързината на всеки ден, в който неусетно започваме да правим грешки във възпитанието на децата си.

Кои са четирите от тях, които трябва да избягваме?

1. Не ги чуваме
Децата говорят много и задават много въпроси. Те ще ви нападнат с хиляди въпроси, хиляди съмнения и със стотици коментари в най-неподходящите моменти. Те искат да знаят, да експериментират, да споделят и да разбират всичко, което им се случва.

Ако им заповядате да мълчат, ако не внимавате какво казват или ако отговорите строго, всичко, което ще постигнете за това кратко време, е детето да спре да търси компанията ви, предпочитайки да се наслади на лично пространство, зад затворена врата, която то няма да иска да прекрачите повече.

2. Да ги наказваме и да не им вярваме
Има много родители, които отъждествяват думата „родителство“ с „наказание“ и „забрана“. Със строг авторитаризъм, където всяко правило се прилага и всяка грешка се наказва. Това причинява липса на самочувствие у детето, чувство на несигурност и разкъсване на емоционалната му връзка с тях.
Ако наказваме, ние не учим. Ако се ограничаваме да казваме на детето си всичко, когато е постъпило лошо, то никога няма да знае как да направи нещо добре. Вместо да му даваме стъпки и стратегии за подобрение, ние предпочитаме да го унижим. И всичко това ще породи гняв, негодувание и несигурност у него. Избягвайте това.

3. Сравняване и етикетиране
Малко неща могат да бъдат по-разрушителни от сравняването на едно дете с друго. Подигравките, намерението да го накараме да разбере своите ограничени способности, своите неуспехи или липсата на инициатива са пагубно нещо. Често грешката на много родители е да говорят за детето си пред него, все едно то не е там или не ги чува.

"Детето ми не е толкова умно като твоето". Думи като тези са болезнени и могат да създадат негативно чувство, което ще насърчи не само омраза към родителите му, но и вътрешно чувство за малоценност.

4. Да им крещим и да разчитаме на заповеди вместо на дискусии
Не става дума за физическо насилие – непростим акт, който е най-добрият начин да разкъсаме емоционална връзка с дете.
Но има и друг вид малтретиране, което е почти също толкова разрушително. Това е психологическо насилие, което напълно подкопава личността на детето, неговата Аз-концепция и самочувствието му.

Има родители, които не знаят как иначе да се обърнат към децата си, без да им крещят. Повишаването на тон без основателна причина предизвиква състояние на непрекъснат стрес и възбуда при децата. Те не знаят какво да очакват и не знаят кога правят нещо добро или нещо лошо. Непрекъснатото викане изнервя хлапетата и им причинява вреда, тъй като няма диалог, а само заповеди и упреци.

Родителството е приключение, което продължава цял живот, в което никой не е истински експерт. Това е много дълъг път, в който е добре наши спътници да са стълбовете на разбирането, обичта и здравословната привързаност, която насърчава зрялост и сигурност в човека, който е част от нас.