От края на 20-ти век изучаването на неврологията се фокусира върху връзката между мозъка и нашите емоции. Това, което чувстваме, придоби най-накрая значение. Емоциите вече не са прости автоматични реакции. Те започнаха да имат научна значимост.
Появи се и нова идея: че е необходимо да се учат хората как да идентифицират, разбират и управляват чувствата си, за да се попречи на потиснатите усещания да ръководят тяхното поведение.
„Всяка потисната емоция тайно ще остави своя отпечатък върху нашето поведение чрез емоционални модели, които решават вместо нас.”
-Елза Пънсет-
Разбирането на нашите потиснати емоции ни помага да разберем нашата идентичност
Да знаеш какво се случва вътре в теб, означава да познаваш себе си. Потиснатите емоции са тези, които не искаме да слушаме или се опитваме да игнорираме. Въпреки това те са тези, които в крайна сметка направляват нашето поведение и мисли.
„Това, което отричаш, се подчинява на теб. Всичко, което ни се случва, правилно разбрано, ни води към самите нас.”
-Карл Юнг-
Разбирането на нашите емоции ни дава възможност да разберем защо действаме по един или друг начин. Всеки филтрира ситуации според чувствата си, поради което всеки действа с различни прийоми. Нашите преживявания ни карат да видим света по специален и уникален начин. Всяка ситуация генерира различни емоции вътре в нас. Ето защо познаването на себе си ни кара да разберем как действаме.
Когато потискаме емоции като гняв, оставяме се да паднем в лапите на страха, не си позволяваме да бъдем тъжни или чувстваме, че нямаме контрол над болката си, ние даваме път на независимото функциониране на неуправляеми емоции. Те говорят сами за себе си чрез нашите действия.
Станфордският университет провежда изследване върху емоциите. Академичният екип разкрива, че индивидите със склонност да потискат чувствата си реагират с много по-голяма физиологична активация в тригерни ситуации, отколкото други, които проявяват тревожност или гняв.
Поради тази причина е нормално тези хора, които не изразяват чувствата си или които изпитват много по-големи затруднения да го правят, да имат повече соматични (телесни) проблеми като мускулно напрежение, главоболие, кожни реакции или сложни заболявания. Техните емоции намират начини да бъдат канализирани по по-малко функционални начини.
Паметта както на тялото, така и на ума
Понякога се сблъскваме със ситуации и реагираме по начини, които ни изненадват. Това се случва чрез паметта на нашите преживявания, които интегрираме съзнателно или несъзнателно. Когато потискаме емоциите си, ние не ги обработваме. Позволяваме им да се промъкнат в паметта ни, без да осъзнаваме това.
Нашата работа е да знаем какво се случва и какво чувстваме във всеки един момент. Ако не знаем как да идентифицираме емоциите, тогава няма да може да ги управляваме. Затова първата стъпка е да осъзнаем емоциите си и да им дадем глас, когато поискат да говорят. Ако не направим това, ние потискаме чувствата си и им позволяваме да действат автономно.
Когато знаем какво чувстваме, може да оформим усещанията си и да се опитаме да ги усвоим. Когато слушаме себе си, може да разберем и управляваме поведението си, за да действаме по интегриран и разбираем начин. Само когато дадем глас на нашите потиснати емоции, може да започнем да разбираме истинската си идентичност.
Ot zadnicite sinstati vadim idoti