Междуличностната чувствителност - има ли полза нас от нея?

Хората с междуличностна чувствителност знаят как да разчитат невербалните сигнали на другите. Те разбират своите нагласи, желания, намерения и емоции. Това е компетентност, която се връща обратно към нашето собствено физическо и психическо благополучие.
Междуличностната чувствителност ни позволява да получаваме информация от другите от техния невербален език. Това включва осъзнаване на техните нужди, състояния на ума и психологически реалности.

Може да си помислите, че тези видове умения могат да бъдат включени под крилото на емпатията, но в действителност междуличностната чувствителност надхвърля това измерение.

Хората, които практикуват междуличностна чувствителност, са по-добри в управлението на света на социалните взаимоотношения. Те забелязват и интуитивно долавят намеренията на другите. В състояние са да действат, за да помогнат, да избегнат рискове или да изградят по-обогатяващи и продуктивни взаимоотношения.

Междуличностната чувствителност формира ядрото на емоционалната интелигентност. Това е психосоциална променлива, която също има голямо влияние върху психологическото благополучие. Съществуват изследвания, които подкрепят тезата, че ниското владеене на емоционална интелигентност е свързано с тежка депресия и шизофрения.

Хората с добра междуличностна чувствителност се отличават с удовлетворение от работата и лидерство.

Бихме могли да определим междуличностната чувствителност като способност да идентифицираме какво чувстват другите, какво мислят, каква може да бъде тяхната личност и техните нужди и очаквания. Това не означава, че сме гадатели. Всъщност това включва извършване на серия от оценки чрез невербални сигнали. Например жестове, тон на гласа, пози, движения, начин на обличане и т.н.
Чувствителността към всички тези кодове е решаваща за развитието на емоционалната интелигентност.

Компонентите на междуличностната чувствителност
Виждане отвъд думите и дешифриране на човешкото същество по начин, който надхвърля езика, за да разбере посланията му. Кой не би искал да притежава този вид компетентност?

Кои компоненти съставляват междуличностната чувствителност?

• Поведенческа чувствителност. Разбиране на поведението, нагласите и действията на хората около нас.
• Емоционална чувствителност. Свързване и разбиране на емоциите на другите и действие в съответствие с тях.
• Социална чувствителност. Дешифриране какви са нуждите, мислите, личностите и вярванията на хората.

Междуличностната чувствителност е свързана с емпатията, но те обаче не са еднакви. Емпатията използва емоционална и когнитивна връзка. С други думи, ние възприемаме какво чувства и мисли отсрещният.

Докато междуличностната чувствителност чете невербални сигнали, за да прави правилни и точни преценки за реалностите на другите хора.

Разбирането и прогнозирането какви са хората около нас е от ключово значение за нашето собствено благополучие. Позволява ни да изграждаме по-щастливи взаимоотношения, да решаваме проблеми и също така да избягваме ситуации, които биха могли да бъдат контрапродуктивни за нас.

Междуличностна чувствителност и психологическо благополучие
Междуличностната чувствителност и психологическото благополучие са две променливи с пряка връзка. Хората, опитни в компетентността на емоционалната интелигентност, притежават по-ниска когнитивна ригидност и по-голям вътрешен локус на контрол. Това означава, че са по-квалифицирани в безброй сценарии, независимо дали решават конфликти или оказват подкрепа.

Други характеристики, които определят междуличностните чувствителни хора:

• По-изходящи и ориентирани към връзките личности
• Открити и любопитни, със способността за постигане на цели
• Педантични, наблюдателни и толерантни
• Емпатични. Те обаче обръщат повече внимание и достоверност на жестовете, отколкото на думите на хората.

Университетът в Лозана проведе изследване, което показва, че въпреки че жените са по-квалифицирани в областта на емоционалната чувствителност, мъжете също са компетентни в измеренията на социалната и поведенческата чувствителност. Следователно всички ние може да развием капацитета на емоционалната интелигентност.

Да бъдем възприемчиви и да четем сигналите и поведението на другите, ни позволява да се приспособим и да реагираме много по-добре на всякакви обстоятелства.

За да се движим успешно и щастливо в пътуването на живота, не е от съществено значение да имаме това, което познаваме като традиционна форма на интелигентност. Необходимо е просто да притежаваме добри социални и емоционални умения.

Междуличностната чувствителност е водещата сила, която ще ни помогне да вървим напред във всяка ситуация.