8-те черти на културните хора

Антон Чехов е един от най-големите писатели на руската и световна литература.
Една от най-забележителните му черти е, че успя да направи поведението на хората и техните взаимодействия по-значими от сюжетите на неговите истории.

Той е остър наблюдател на човешкото поведение. Имал е способността да улавя атмосфера с тотален реализъм, подчертавайки детайли, които биха останали незабелязани от другите. Намерението му не е било моралистично, но въпреки това сред вещите му е намерено писмо, което той пише до по-големия си брат, където той изразява поредица от съвети.
Писмото е написано по време на един от престоя му в Москва и обяснява
това, което Чехов смята за характеристики на истински културни хора.

1. Добротата - един от добродетелите, които авторът цени
За Чехов истински културните хора „уважават индивида и затова винаги са снизходителни, нежни, учтиви и съобразяващи се. Когато се преместят да живеят при някого, те не се държат така, сякаш му правят услуга, а когато се изнесат, не казват: „Как може някой да живее с теб!“

Отличителна черта на високо културните хора е как се отнасят към другите. Колкото и големи да са различията между двама души, това не е извинение за свободно управление на конфликти и малтретиране. Всъщност е разумно да се избягва конфликт и да се дистанцираме, ако противоречията са непримирими.

2. Емпатия към страдащите
Чехов казва следното за културните хора: „Състраданието им се простира отвъд просяците и котките. Те са наранени дори от неща с невъоръжено око”. Това обяснява защо те са силно чувствителни към страданията на другите, дори и да не го изразяват.

Да бъдеш много културен, означава високо ниво на разбиране за тези, които страдат. Думата „култура“ идва от латинското „cultus“, в превод „култивиране на човешкия дух“. Културният човек не е безразличен към болката на своите ближни.

3. Отношение към парите
Що се отнася до въпроса за материалните блага, Чехов посочва, че „културните хора уважават собствеността на другите и следователно плащат дълговете си“.Начинът, по който някой се справя с дълговете си, разкрива много за неговата личност.

4. Отхвърляне на лъжите и преструвките
По въпроса за лъжата и клеветата, според Чехов, истински културните хора имат следните характеристики: „Те са искрени и се страхуват да лъжат. Те не лъжат дори за малките неща. Лъжата е обидна за слушателя и го поставя на по-ниска позиция в очите на оратора.
Те се държат на улицата, както вкъщи, не се фукат пред по-скромните си другари. От уважение към чуждите уши те по-често мълчат, отколкото говорят”.

Лъжите и преструвките са начин за измама на други човешки същества. От друга страна, искреността е начин да покажете уважение към околните. Автентичността е знак за самоценност и достойнство. Така че слуховете и клюките не трябва да бъдат на дневен ред на културните хора, тъй като те също са начин да поставят останалите в неравностойно положение.

5. Отхвърляне на ролята на жертва
За Чехов културният човек се дистанцира от позициите на виктимизация, които също са аспект на измама. По отношение на това той казва: „Те не се омаловажават, за да събудят състрадание. Те не свирят на струните на сърцата на другите хора, за да могат да ги накар тда им ходят по свирката.”
Събуждането на състрадание у другите може да донесе някои очевидни ползи в непосредствен план. Но в дългосрочен план се оказва измамна стратегия, която просто отразява липсата на уважение, което някой има към себе си, и подхранва недоверието към другите.

6. Отхвърляне на суетата и самонадеяността
По този въпрос той казва: „Те нямат плитка суета. Ако изкарат стотинка, те не се държат така, сякаш са изкарали сто рубли, и не се хвалят, че имат достъп там, където други не са допуснати”.
Позволяването на чувството за превъзходство да процъфтява поради временни причини и зависимо от късмета като пари и социални привилегии е просто демонстрация на липса на еволюция. Този вид хора ценят извисяването над битието и зависят изцяло от външни фактори, за да оценят себе си.

7. Уважение към индивидуалния талант
Всеки човек по света има свой талант. Голяма част от задачата на нашия живот е фокусирана върху откриването и култивирането му.
„Ако имат талант, го уважават. Те жертват почивка, жени, вино, суета. Гордеят се с таланта си”.
Талантът е едно от най-големите съкровища на хората. Не е необходимо да сте известен художник или успешен бизнесмен, за да кажете, че човек има дарба. Понякога този дар може да е в малки неща, като например да знаеш как да цениш другите или да имаш способността лесно да разбираш или помагаш.

8. Умереност и грижа в действията
Чехов посочва, че културните хора „развиват естетическото чувство в себе си. Те се стремят доколкото е възможно да ограничат и облагородят сексуалния инстинкт. Те искат, особено ако са художници, свежест, елегантност, човечност... Те не пият водка по всяко време на деня и нощта, защото не са прасета и знаят, че не са.”

Тези декларации са призив за умереност и чуваемост, които отхвърлят физическите и биологичните ексцесии. Човешките същества не са организми, а по-скоро хора, които могат и трябва да осмислят това, което правят.