Самочувствие и его: 7 разлики

Някои хора все още могат да мислят, че самочувствието и егото са едно и също. Логично е, ако се замислите как сме научени от малки да се грижим за другите, преди да се погрижим за себе си. Дори като възрастни, ако се интересувате от себе си, хората може да ви определят като егоцентрични и егоистични.

Но какво се случва, когато объркаме самочувствието с егото? В крайна сметка поставяме нуждите на другите пред нашите собствени. Също така търсим външно одобрение и се чувстваме виновни, когато искаме да кажем „не“. Вместо това се чувстваме задължени да кажем „да“, за да не изглеждаме егоисти.

Най-голямата последица от това объркване е отдалечаването от нашите нужди. Забравяме да слушаме себе си и в резултат на това не се оценяваме както трябва. Именно заради това ще разгледаме 7 разлики между самочувствието и егото.

1. Възхищение от себе си
Хората с голямо его се обичат твърде много. Стигат до такава крайност, че развиват нарцистични черти и виждат света през криво огледало. Големият проблем при тези хора е, че те мислят, че са по-добри от другите. Те се смятат за перфектни и всичко, което правят, е съвършено.

От друга страна, хората с висока самооценка оценяват себе си, но реалистично. Те са наясно със своите добродетели, но и с дефектите си. Те не се опитват да ги крият и да се правят на нещо друго. Напротив, приемат ги. Ако срещнат проблеми или трудности поради своите грешки, те се опитват да намерят решение.

Възхищавате се, обичате се, казвате си положителни неща - нищо от това не е лошо. Лошо е обаче да вярвате, че сте перфектни. Всички имаме своите грешки и разпознаването им ни помага да бъдем по-добри хора. Преструвайки се, че нямаме, не ни носи нищо добро.

2. Липса на емпатия
Може да видите разликата между самооценката и егото много ясно в тази втора точка. Егоистите винаги се притесняват за себе си и никога не мислят за другите. Те трябва да са в центъра на вниманието и всички погледи да са насочени към тях. Ако това не се случи, ако се почувстват пренебрегнати, реагират гневно.

Междувременно хората със здраво самочувствие мислят за себе си и другите. За разлика от егоистите те знаят как да слушат и не се опитват постоянно да бъдат в центъра на вниманието. Някой с добро самочувствие има съпричастност и по-стабилни взаимоотношения.

3. Гледат винаги от собствената си камбанария

Когато взаимодействаме с хора с голямо его, първото нещо, което забелязваме, е, че те не могат да виждат отвъд вярванията си. Не може да очаквате от тях да поставят под съмнение или да размишляват върху своите възгледи. Те смятат, че тяхната перспектива е единствената правилна. Това причинява много конфликти с околните.

Хората със здравословно самочувствие, от друга страна, са способни да виждат отвъд собствената си гледна точка. Те знаят, че тяхната перспектива не е единствената и разбират, че другите хора имат различни идеи от техните.

Може дори да се заинтересуват от други идеи. Фактът, че те знаят как да слушат и да се поставят на мястото на другите, означава, че имат по-здравословни взаимоотношения. Те са в състояние да възприемат нови идеи и резултатът е по-лесно взаимодействие.

Една ясна разлика между егото и самочувствието е, че голямото его ви пречи да почувствате съпричастност. Егоистите просто не могат да се поставят на мястото на другите.

За да направите това, е необходимо силно и здраво самочувствие. Хората с голямо его обикновено не се уважават или обичат. Прикриват това, което не им харесва. Ето защо е толкова трудно за тях да видят отвъд собствения си малък свят.

4. Затруднено приемане на критика
Хората с голямо его не могат да издържат на критика. Те приемат това като атака срещу изкривената и преувеличена представа, която имат за себе си. Тъй като те крият своите слабости зад това фалшиво величие, всичко, което заплашва да ги разкрие, ги кара да вдигат гарда. Те се ядосват и обвиняват други хора.

Тези със здрава самооценка са в състояние да разпознаят своите дефекти. Те могат да приемат критика и я използват, за да станат по-добри хора. Те няма да приемат критиката като отрицателна. По-скоро го оценяват, когато е градивна.

5. Очакват нещо в замяна
Вече знаем, че егоистичните хора винаги мислят за себе си. Така че, ако търсят помощ или изглежда, че се интересуват от нещо, това е така, защото те имат някаква полза. Ако за тях няма никаква облага, егоистичните хора няма да вземат предвид нуждите на другите хора.

Хората с добро самочувствие не действат по този начин. Те не използват околните като средство за постигане на целта. По-скоро те знаят, че имат шанса да учат и да растат чрез всяко взаимодействие. Хората с добро самочувствие никога не действат от чист личен интерес.

Хората със здравословно самочувствие са щедри и не мислят за отношенията си с други хора с оглед на това, което ще спечелят.

6. Йерархия, а не равенство
Друга голяма разлика между егоистите и хората със здравословно самочувствие е чувството за превъзходство. Хората с голямо его мислят, че са над всички останали. Те биха могли да мислят например, че са по-силни, по-интелигентни или по-красиви от другите хора. Те също така мислят, че светът се върти около тях.

За разлика от тях хората с добро самочувствие знаят, че никой не е по-добър от другия, просто различен. По този начин те не правят сравнения.

7. За да даваш на другите, първо трябва да дадеш на себе си
Последната разлика между самочувствието и егото е идеята да се грижите за нуждите на другите преди твоите собствени. Важно е обаче да запомните, че не можете да давате това, което нямате.
Тези, които имат голямо его, не могат да обичат по здравословен начин, нито могат да отговорят на нуждите на другите, ако първо не са се погрижили за собствените си. Техният живот е опит да се преструват, маскират и мислят, че са по-добри от другите.

Това не се случва на хората със здраво самочувствие. Те уважават, приемат, ценят и обичат себе си. В резултат на това те са в състояние да имат задоволителни, ползотворни отношения. Те не са егоисти; научават това, от което се нуждаят, за да могат след това да го предоставят на останалите.
Всички ние сме действали егоистично в един или друг момент. Идентифицирането му, вместо да го отричаме, и изправянето пред факта ще ни помогне да осъзнаем дали имаме работа със скрити проблеми с самочувствието.

Какво ви кара да се чувствате несигурни? Защо искате хората да ви обръщат внимание? Помислете за това. Не може едновременно да имате голямо его и здраво самочувствие.