„Не възприемам концепцията на завистта, не знаеш каква цена е платена”
Той е от поколението писатели и поети, пред които се извива по-дълга опашка, отколкото за някоя родна рокзвезда. Под последния негов стих, публикуван на страницата му във фейсбук, има над 61 000 харесвания. Димитър Калбуров е писател и поет, автор на книгите „Помниш ли“, „Мамка му“, „Едно кило риалити“ и „158 удара в минута“, а скоро ще излезе и новият му роман.
Интервюто на Димитър Калбуров е част от проекта на „24 часа“ и MILA.bg „Жените, които променят“.
Опишете жената, която най-силно е повлияла в живота ви?
– На първо място доста силно е повлияла на живота ми майка ми поради факта, че ме е родила. В личен план ми е трудно да си представя какъв би бил животът ми, ако не беше. Оттам нататък смятам, че втората жена, която е най-значима в живота на мъжа, е майката на децата му. Аз съм почти сигурен, че такава в момента няма, тъй че ще се опитам да я опиша с характеристиката, за която не бих направил компромис. Тя ще бъде около 55-60 процента вода.
А жената, чиято кариера и история ви е накарала да завиждате?
– Не възприемам особено концепцията на завистта главно защото не знаеш каква цена е платил или продължава да плаща конкретният човек и дали ти имаш капацитета да я покриеш. Да не говорим, че днес може да завиждаш на някого, че има по-хубава кола, пък утре той да скъса ремък на демпферна шайба и целият двигател да отиде на боклука. Фокусът над собствената паница и проектопаница винаги е по-градивен начин за прекарване на времето.
Помните ли българка или жена със световна слава и защо?
– Намирам Мерил Стрийп за карта, която човек може да извади даже по време на игра на табла и автоматично да спечели. Дори изцяло да изключим факта, че старее грациозно като катедрала, тя просто винаги изглежда, че полага достатъчно усилия, за да не бъде просто ядосаната/щастливата/ тъжната Мерил Стрийп, а да е Маргарет Тачър или Миранда Пристли, или която там пише в сценария.
Жената от кой век е най-привлекателна за вас и защо?
– Опитът ми е значително лимитиран откъм жените от този век, тъй че определено съм пристрастен, но обективно погледнато, не смятам, че жените в който и да е век са изглеждали по-добре от сега. Пък и ако трябва да избирам между жена, която живее във времена с постоянен достъп до санитарна козметика и течаща вода, и жена, която живее във век, в който заменят душа с обилно парфюмиране, то изборът е повече от лесен.
– Няма нищо по-грозно от това да поискаш от една жена подарък от 500 лева, а тя да ти ги даде назаем и да се сърди, когато си ги опукал в казиното и отказваш да ѝ ги върнеш. Гнусно, пошло и недопустимо. Но сериозно по темата – никога не съм харесвал думичката „трябва“ да се ползва в словосъчетания, които описват и изброяват задължителни качества за жена. Например, ако тя по природа е кисела и вечно недоволна, е хубаво да не се мъчи да бъде ведра и щастлива, а да си намери мъж, който обича мрънкащи жени. В този ред на мисли нито едно качество не би ме дистанцирало, защото едва ли ще се доближа достатъчно, че изобщо да се налага да се дистанцирам.
Къде е мястото на жената – зад гърба ви, плътно до вас или на две крачки пред вас?
– Навсякъде. Има ситуации за „Слушай ме“, има ситуации за „Подкрепи ме“, има ситуации за „Кажи ми какво да правя“. Все си мисля, че хората трябва да сме поумнели достатъчно, че в личните отношения да не се цепим на пешки и царе, а всеки да бъде за другия онова, от което той има нужда в конкретния момент.
Коментари (0)
Вашият коментар