Напишете дума/думи за търсене

истории

;
Истинските истории на осиновените и осиновителите в България

Истинските истории на осиновените и осиновителите в България

„Осиновени истории“ от Бела Чолакова е книга за безумната емоция да срещнеш детето си; за неописуемото усещане да те прегърнат с любов; да бъдеш подкрепян и обичан; да подкрепяш и обичаш.
В.Д.: Бяхме приятели, а отдавна трябваше да сме любовници

В.Д.: Бяхме приятели, а отдавна трябваше да сме любовници

Скъпа редакция, Ще ви разкажа моята история, а вие преценете дали е история за любов или за приятелство. Като студентка имах приятел – страхотно момче, с което ме запозна обща позната.
М.Р.: „Вярвах, че ще съм вечно сама, докато не ме срещна най-красивата любов“

М.Р.: „Вярвах, че ще съм вечно сама, докато не ме срещна най-красивата любов“

Скъпа редакция, Имам банална история, но това не я прави неподходяща за най-хубавите истории за любов, надявам се. Дълго време в гимназията и след това бяха без приятел.
В.М.: "Щастлива съм с моите трима мъже"

В.М.: "Щастлива съм с моите трима мъже"

Уважаеми приятели от най-женското списание, Сигурно ще втреща повечето ви читатели с моята история, но ги моля само да не забравят, че това все пак е история за любов.
Е.Р.: „Ела и ме вземи. Бъди мъжа, когото чаках цял живот!“

Е.Р.: „Ела и ме вземи. Бъди мъжа, когото чаках цял живот!“

Уважаема редакция, Имате ли отговор на въпроса защо мъжете са станали толкова страхливи? Аз нямам. Станах на 35 години и все още не мога да си отговоря защо всичко, на което ме учеше моят баща,
С.К.: „Моите родители не позволиха да умра от любов“

С.К.: „Моите родители не позволиха да умра от любов“

Мили хора, Понеже идват Светли празници, иска ми се да ви помоля да се обърнем към хората, от които сме получили най-много любов в живота си – нашите родители.
Е.Р.: Мъжете са станали тотални страхливци

Е.Р.: Мъжете са станали тотални страхливци

Уважаема редакция, Имате ли отговор на въпроса защо мъжете са станали толкова страхливи? Аз нямам. Станах на 35 години и все още не мога да си отговоря защо всичко, на което ме учеше моят баща,
А.Х.: „Антоне, не ме губи, не изпускай щастието си!“

А.Х.: „Антоне, не ме губи, не изпускай щастието си!“

Обичах Антон, откакто се помня. Имахме кратка връзка в гимназията, след това пътищата ни се разделиха. Опитах с друг, с втори, с трети, не се получаваше.
В.И.: „Любовта ни преведе през ада, за да ни пусне в рая“

В.И.: „Любовта ни преведе през ада, за да ни пусне в рая“

Любимо ми е да чета историите на вашите читателки и винаги съм мечтаела да ви пиша. Е, да, ама това, което ме спираше, беше фактът, че нямам история, която да е покъртителна за общите разбирания.
В.Д.: „Бяхме приятели, а всъщност любовта ни чакаше...“

В.Д.: „Бяхме приятели, а всъщност любовта ни чакаше...“

Скъпа редакция, Ще ви разкажа моята история, а вие преценете дали е история за любов или за приятелство. Като студентка имах приятел – страхотно момче, с което ме запозна обща позната.
3 4 5 6 7 8
X