Обидата като начин за освобождаване от отговорност

Всеки от нас споделя с другите това, което има на склад. Невъзможно е да споделим това, което нямаме. Ако човек има добра душа, ако се чувства лек и щастлив, той ще сподели това с околните. И рядко би обидил някого.

Нека си представим, че във всеки човек има съд. Енергията на живота изпълва този съд. Ако съдът е пълен, човекът е щастлив. И колкото по-малко се пълни съдът, толкова по-лош е човекът. Ако съдържанието на съда остане на дъното, жизненоважно е човек да се „напълни“ с енергия. И той прави това, като се пълни за сметка на останалите, вземайки част от тяхната енергия.

Има много начини за такова „отнемане“. Един от тях е обиди и унижения.

Имало едно време една притча
Гаутама Буда минал покрай село, където живеели противници на будистите. Жителите се втурнали от къщите си, заобиколили го и започнали да го обиждат. Учениците на Буда започнали да се ядосват и били готови да отвърнат, но присъствието на Учителя било успокояващо.
И казаното от него объркало и селяните, и учениците. Той се обърнал към подопечните си и казал:

- Вие ме разочаровахте. Тези хора си вършат работата. Те са ядосани. Струва им се, че съм враг на тяхната религия, на техните морални ценности. Тези хора ме обиждат, това е естествено. Но защо се сърдите? Защо реагирате така? Имате право да бъдете манипулирани. Зависите от тях. Но не сте ли свободни?

Хората от селото не очаквали подобна реакция. Те били озадачени.
В тишината, която последвала, Буда се обърнал към тях:

- Всичко ли казахте? Ако не сте казали всичко, пак ще имате възможност да ми кажете какво мислите, когато се върнем.

Хората от селото отвърнали:
- Но ние те обидихме, защо не ни се сърдиш?

Буда отговорил:
- Вие сте свободни хора и това, което правите, е ваше право. Не реагирам на това. Аз също съм свободен човек. Нищо не може да ме накара да реагирам и никой не може да ми повлияе или манипулира. Действията ми произтичат от вътрешното ми състояние. И бих искал да ви задам въпрос, който ви засяга. В предишното село хората ме срещаха, поздравяваха, носеха със себе си цветя, плодове, сладкиши. Казах им: "Благодаря ви, вече закусихме. Вземете тези плодове и сладки с моята благословия за себе си. Не можем да ги носим със себе си."
И сега ви питам какво да правят с това, което аз не приех и им върнах?

Един човек от тълпата казал:
- Сигурно са раздали плодове и сладкиши на децата си, на семействата си.

А Буда отвърнал:
- Какво ще направите с обидите и проклятията си? Не ги приемам и ви ги връщам. Ако мога да отхвърля тези плодове и сладкиши, те трябва да ги вземат обратно.
Отхвърлям обидите ви, така че носете товара си вкъщи и правете с него каквото искате.

Изводът от тази притча е, че когато сте попаднали на мушката на някого, не забравяйте, че вие не сте причината. Виновникът е вътрешният негатив, натрупан в нещастен човек, който не знае как да се справи компетентно с емоциите си. Не приемайте обидите лично, защото вие не сте виновни за нещастията на други хора.

И не забравяйте да напълните своя съд с енергията на любовта, тогава, според закона на отражението, ще виждате все повече и повече щастливи хора наоколо.