Тъжната съдба на последната кралица на Монголия

Eкзотичен портрет обикаля социалните мрежи от известно време. На него се вижда млада високопоставена дама в традиционен костюм, който много напомня за персонаж от филма “Междузвездни войни”. Това е последната кралица на Монголия Женепил и ако тя вероятно наистина е вдъхновила създателите на култовата фантастична сага за облеклото и прическата на принцеса Падме Амигдала, то със сигурност съдбата й е не по-малко трагична от героинята на Натали Портман във филма.

Кралица Женепил, чието малко име е трудно произносимото Наваанлувсангийн (подобно на китайската традиция и монголската поредност на имената е обърната), е от именит монголски род – Борджигин или Борджигид, което означава, че е пряк потомък на основателя на най-голямата империя в световната история - Чингис хан. Но докато с името на великия монголски владетел с гордост се свързват не само императорите на Китай, а и множество други азиатски династии, то за младата Женепил този благороден произход е бил по-скоро проклятие.

През 1924 г. тя е кралица за по-малко от година, но историята й завладява следващите поколения. Родена е в малко монголско село през 1905 г. и въпреки че била омъжена, според монголските традиции била длъжна да стане жена на владетеля, щом той я пожелае. През 1923 г. умира съпругата на 55-годишния свещеник монарх Богдо Хехен VIII. По това време той бил вече много болен (според някои от сифилис), но за да запази династията трябвало да сключи брак и изборът му пада върху 19-годишната Женепил. По това време монголските владетели произхождали от Тибет и техният жрец цар с титлата “8-и Джебдзун Дамба Хутухту” бил третият по ранг в света на будизма след Далай Лама. Съпругата му съответно се възприемала като еманация на Бялата Тара – божествената енергия на състраданието според будистките вярвания.

Покойната била любимка на народа, защото водела благочестив живот, като не се оставила да бъде променена от дворцовия разкош, в който живеела.

Сановниците на богдихана поемат инициативата да изберат нова булка за своя суверен, дори и тя да бъде само формална съпруга. През лятото на 1923 г. те започват да търсят из цялата страна подходяща кандидатка. Най-накрая от 15 момичета на възраст между 18 и 20 години те избират Женепил. Предимството й било, че е от благородно семейство в Балдан Беревен, Северна Монголия. Независимо че тя самата вече се била омъжила наскоро, придворните изобщо не се трогват и я повеждат към столицата Урга.

По древен обичай тя е завързана и чак когато пристига в двореца, разбира каква ще бъде съдбата й.

Когато видяла практически неподвижния и почти сляп владетел, на свой ред и тя решила да се възползва от традицията и в съответствие с нея се опитала официално да измоли да се върне при първия си съпруг и родителите си. Богдиханът се съобразил с желанието й и само след няколко месеца

той си взема друга жена,

а младата Женепил се прибрала в дома си. Въпреки това придворните скоро дошли отново и я убедили да се върне в двореца.

Големият проблем бил запазването на крехката монголска независимост, която била извоювана съвсем неотдавна, и то по-доста чудноват начин.

Гордата азиатска империя, която през Средновековието била страшилище дори за европейците, отдавна била

попаднала под чужда зависимост

и в продължение на близо 500 години наследниците на Великия хан били подчинени на китайските императори.

През 1911 г. монголски аристократи изпратили делегация до Санкт Петербург да търсят подкрепа от Русия срещу опитите на южния им съсед да ги погълне напълно. А когато през същата година в Китай избухнала Синхайската революция, местните благородници се възползвали от свалянето на династията Цин и обявили независимост. Скоро след това тя била затвърдена и от взаимно признаване с Тибет, който бил в сходна ситуация. От своя страна Китай и Руската империя подписали споразумение, с което признавали новите граници.

След това обаче, през 1917 г., китайците се възползвали от Първата световна война и избухването на Октомврийската революция и отново окупирали Монголия, като изпратили значителен военен контингент в тогавашната й столица Урга. Всичко отивало към възстановяване на вековното статукво, но тогава се появил един

забележителен руски офицер

– барон Роман фон Унгерн-Щернберг. Произхождащ от стар германски благороднически род, той бил раняван пет пъти в битките срещу Австро-Унгария и Османската империя през Първата световна война и затова бил удостоен с най-високото отличие за храброст – ордена “Свети Георги”. Когато Ленин взел властта, подобно на други свои колеги доблестният воин се оттеглил в Сибир, за да защитава с конницата си оттам царя и законното правителство. През 1921 г. Червената армия взема надмощие, но вместо да избяга в Европа, Фон Унгерн със своята Азиатска кавалерийска дивизия, сформирана главно от доброволци, преминава руско-монголската граница и се отправя към Урга.

Със своите 1400 души Белия барон по чудо успява да победи 7-хилядната китайска армия, разположена в монголската столица, а скоро след това да изгони всички китайци от огромната азиатска страна. Монголците го прославили за тази помощ и започнали да го наричат с възхищение “бог на войната”, а лично владетелят му дал титлата “хан” - най-високото звание за военен водач. Но на героя не му стигнало, че завладял цяла държава. Много скоро той замислил грандиозен “кръстоносен поход”, с който смятал да освободи не само Русия, а и да възстанови свалените монархии в цяла Евразия.

За целта през май 1921 г. той нахлува с 4000 души в Съветска Русия, като бил сигурен, че местното население ще го подкрепи срещу болшевиките. Там армията му претърпява поражение и тогава баронът решава да се изтегли в Тибет. Не след дълго обаче е заловен и предаден от своите, а след кратък военен процес болшевиките го разстрелват в Новониколаевск (дн. Новосибирск).

Когато новината за екзекуцията на барона достига до “живия Буда”, както някои наричат монголския владетел, той наредил

да се отслужат богослужения в негова памет

в храмовете в цяла Монголия.

Много скоро болшевиките успяват фактически да вземат властта в Урга и подобно на случилото се в други страни попаднали под тяхна власт монархът имал само представителни функции. Точно в този момент се развиват събитията с кралица Женепил.

За съжаление със смъртта на богдихана, комунистите вече зарязват всички преструвки и започват кървави репресии.

Макар и докоснала се до властта съвсем за малко, по силата на историческите обстоятелства Женепил е крайно неудобна за новата власт. Освен че е символ на монархията, руснаците я ненавиждат и заради случайния факт, че е наследница на монголските ханове, под чието робство е била Русия. През 1937 г. заради предишния си статут кралица Женепил е нарочена от НКВД и заедно с баща си и други представители на монголската интелигенция на следващата година е екзекутирана на неизвестно място. Най-тъжното е, че по време на разстрела 33-годишната бивша кралица е била бременна в петия месец. Формалното обвинение било, че е

“предателка на родината,

решила да се бори срещу народната власт и с подкрепата на империалистическа Япония да възстанови ханството в Монголия”.

В документален филм за покойната кралица 70-годишната й дъщеря Церенкханд припомня внезапното изчезване на майка й, когато е била дете: “Отведоха я през нощта. Тя не ни събуди, остави ни само парченца захар на възглавниците. Още си спомням радостта от внезапното откриване на този рядък деликатес на сутринта.”

В продължение на много години всичко, свързано със съдбата на нещастната кралица, е пазено в дълбока тайна. Данните за последните дни от живота й са запазени по случайност благодарение на песен, чута от стар затворник, който лежал в затвора заедно с един от слугите на хана. През 1991 г. тя е реабилитирана, а за разлика от Тибет, в наши дни демократична Монголия е независима държава.