Понякога промяната в хлапетата по време на пубертета е толкова скорострелна, че родителите само може да стоим отстрани и да се питаме, ошашавени: „Ама какво стана?!“ Как така вашето дете, което имаше толкова приятели и обичаше да играе навън, сега не контактува почти с никого? Как така момчето или момичето, което до вчера се връщаше весело у дома и ви разказваше превъзбудено за деня си, сега е мълчаливо и все гледа да се скрие в стаята си? Как така увереното, забавно и щастливо хлапе започна да се изчервява, да заеква и да не гледа никого в очите?
Промените, които се случват в тялото, психиката и света на един тийнеейджър лесно могат да го смутят и уплашат. Някои от тях се притесняват от промяната в телата си, от порастването на гърдите, от появата на окосмяване и т.н. Притесняват се от своите връстници, които стават все по-отворени, все по-нахакани, все по-агресивни. Започват и страхове за това как ще се впишат в социалната среда, как ще се справят в училище и с очакванията на близките си. И се свиват в черупките си.
Обикновено и това е фаза, която с времето и с малко помощ от родителите отшумява. Е, някои тийнове са си интровертни и преминават през своето юношество без типичните тайфи и грандиозни купонясвания. Те си намират един-двама приятели, които обичайно са като тях, и щастливо порастват заедно. Така че, ако смятате, че синът или дъщеря ви е щастлив така – без да има много приятели и без да щурее по цели нощи със съучениците си, не го/я критикувайте и не го/я насилвайте да се променя. Ако обаче мислите, че той/тя всъщност има нужда от помощ, за да преоддолее своята свенливост, на първо място никога не го/я наричайте „срамежлив/а“. Също така не го/я сравнявайте с другите – това ще накара хлапето да се затвори още повече в себе си. Изобщо всеки тип критика ще има обратен ефект, когато става въпрос за срамежлив тийнейджър. Не че трябва да го обсипвате с похвали и комплименти – просто го приемайте какъвто е и му покажете, че е ценен, обичан и има вашата пълна подкрепа. Отбелязвайте всяко негово постижение и не крийте гордостта си от неговите качества. Важно е да помогнете на сина или дъщеря си да изгради своята самоувереност (отново).
Не го/я притискайте да се променя – да излиза с приятели, да разговаря със съседите или да участва в конкурси по красота. Вашето нетърпение и желание да го/я промените ще засили неговите/нейните тревожност и несигурност в себе си.
Обсъждайте социалните му/й умения. Ако той/тя например не може да говори пред целия клас, стигнете заедно до причините. Дали се притеснява, че ще се изложи, или го/я смущава, че всички погледи са вперени в него/нея. Когато установите причината, бихте могли с разумни доводи да окуражите тийна да се изправи срещу страха си и стъпка по стъпка да го преодолее. Може би, ако държи в ръка някакъв предмет, или пък ако се научи да говори, без да гледа в съучениците си изобщо, ще може да се справи с това притеснение. А и винаги може да изгледате отново „Речта на краля“, за да си припомните, че подобни притеснения са тормозели не само него/нея, но и коскоджамити монарси.
Обърнете му внимание на езика на тялото. Хората, които се притесняват, се пипат твърде често по лицето, сякаш да го скрият, въртят кичур коса и повдигат високо раменете си. Това е несъзнателно, но всъщност ако той/тя се старае да отпуска раменете си, когато е сред хора, ще се чувства и по-релаксиран/а. Изобщо, ако опита да премахне издайническите жестове на срамежливостта, ще изглежда по-уверен/а и другите ще подхождат към него/нея с повече внимание и уважение. Което от своя страна ще му вдъхне реална самоувереност. Упражнявайте го/я да издържа на поглед. Под формата на игра се гледайте очи в очи, като този, който издържи по-дълго, печели.
За да се социализира тийнът, е добре да започне с малки стъпки. Кратки и неангажиращи разговори с пощальона, аптекарката или шофьора на маршрутката са едно чудесно начало. След това може да покани на кино някой/я съученик/чка, с когото/която се чувства сигурен/а. После му/й помогнете да организира скромно парти у вас – нещо като двама-трима тийнейджъри, пица и настолни игри. Настолните игри са чудесен инструмент в това да се отървем от своята срамежливост, защото не изискват да разговаряме по най-различни теми, някоя от които може да се окаже притеснителна. Докато играят, тийновете ще са съсредоточени в играта и нейните правила, а това са доста удобни граници, в които вашият син или дъщеря може да се отърси от свенливостта си и да се престраши да общува по-свободно с другите.
Имайте предвид, че срамежливите хлапета пият много на партита, за да се освободят от бариерите си. Алкохолът наистина им помага, но той потиска симптомите еднократно, а не лекува „болестта“. Обяснете това на тийнейджъра и му предложете, вместо да се налива с алкохол, да направи малко физически упражнения преди купона. Спортът успокоява и повдига самочувствието.
Обикновено срамежливите хора имат силно развито въображение. Мотивирайте сина или дъщеря си да използва това въображение за добро – преди среща да си представя само чудесни сценарии за това как ще протече тя. Всячески го/я окуражавайте да мисли позитивно. Вие също останете от светлата страна на мислите си и повярвайте във вашето дете.
Коментари (0)
Вашият коментар