Ирен Леви: Всички плащаме "ангелски данък". Някои - с душата си

Тя е изключително фин човек с голямо сърце и елегантен размах на перото. Деликатното й присъствие на малкия екран от години събира единомислещи светли души в предаването „Малки истории“ по БНТ. С усърдие и талант да обръща всяка история откъм хубавия й хастар, Ирен разказва живота – такъв какъвто е, без да го забелязваме понякога. Същото е направила и в новия си роман „Ангелски данък“ (изд. "Ентусиаст"). Вдъхновен от истинската история на нейна близка приятелка, романът не позволява да стъпваме скучно по асфалта на думите. Още от първите страници Ирен ни повежда на мистериозно пътешествие... от Сицилия, през Рим, та чак до неизказаното в собствените ни души. Там, където всеки плаща своя „ангелски данък“...

Ирен, честита нова книга! Твоят роман се чете на един дъх, но ми е трудно на един дъх да го представя на нашите читатели. Това е история за любов (каквито са всички истории всъщност), история за себепознаване, за търсене, за пътуване навътре в себе си... и в света. Може ли ти да се опиташ като майстор на думите да разкажеш душата на твоята книга на един дъх?

- Съществуват ситуации, за които решение няма. От тях всички си тръгват изпепелени. Но не само за това се разказва в книгата ми. Има моменти, когато си готов за влезеш в конфликт със самия Господ Бог, но не само за това се разказва в “Ангелски данък”. Има и подаръци от съдбата, които са толкова големи, че сърцето ти не може да побере, но и това не е единственото, за което се разказва в книгата.

Моника и Микеле са влюбени един в друг от началото до края на световете си, животът им изглежда съвършен. Една-единствена мечта им се изплъзва – да имат дете. Изплашени от изтичането на времето между пръстите им и влизайки в конфликт със законите и повелите на Църквата, те решават да сключат опасна сделка с душата на объркана млада жена, която търси себе си. Готова ли е София да плати своя ангелски данък? А те?

Междувременно, на фона на тази история, се промъква разказът за малката Софи, момиченце на шест, на което му се налага да живее със своята “доведена” баба, докато бащата плава в Карибско море, а майката е в кома. Добре, че всичките й въображаеми приятели й помагат в неравната битка с бабата, която в крайна сметка също се е наредила на опашката, за да плати своя ангелски данък.

Разбрах, че историята, която те е вдъхновила да напишеш романа, е истинска история на твой близък човек. Животът е пълен с истории. Защо точно тази те провокира да я превърнеш в изкуство?

- Обещах да не казвам името й. Тя е моя приятелка от години. Малко преди баща й да почине, й разкри истина, която не се преглъща лесно. Много чаши вино изпихме, докато проумеем как така майка й (с която тя имаше толкова силна духовна връзка, че приятелката ми едва не умря, след като майка й се пресели отвъд) не й е биологична майка. Как така тази великолепна жена се е съгласила друго момиче да роди дете на любимия й мъж и тя да отглежда това създание цял живот така, че истината никога да не си проличи?!

Липсваха много парченца от пъзела в разказа на баща й, а тя не намираше сили да го разпитва. Бяхме сигурни само в това, че навремето този е бил единственият начин да имаш дете, което да е поне на единия от двамата. После и баща й се пресели отвъд, отнасяйки подробностите на тайната и ние останахме да блъскаме главите си над малкото факти, които имахме, и да си фантазираме реалността. Една вечер, сглобила своята версия, я помолих да ми позволи да я напиша. Това е завършената история на приятелката ми през моите обичащи я очи. Подробностите са измислени, но историята е истинска.
В един момент, не помня как, в книгата се нанесе и малката Софи. Аз съм Софи, когато бях на шест.

А кога се влюби в Южна Италия и каква е любовната ти история със Сицилия?

- Аз се влюбих в Рим. Неслучайно най-вълнуващата част от действието се развива във Вечния град. Сицилия беше естествено последствие – с разточителните сладки следобеди, с усещането за бавно живеене и за послевкус на вино, заиграло се почти неприлично с небцето ти.

Ще обясниш ли какво означава „ангелски данък“ и защо кръсти така романа?

- Аз съм ценител на виното. Моя слабост е плътното, тежко, още наречено “мъжко” червено вино, богато на вкусове и послевкус. Прецизно избирам чашата, вслушвам се в звука от попадането на течността в нея, оглеждам цвета, отдавам се известно време на уханието, гадая за вкуса и чак след това отпивам. Винаги съм предпочитала отлежали стари вина. Без да имам претенции, че съм разбирач, защото не съм завършила курс за сомелиери, в такова вино усещам дим. Сигурно е, че има ли “дим” във виното, ще ми хареса. Каква беше изненадата ми, когато разбрах в кои вина мога да намеря “дим”. В отлежалите в бъчва.

Аз чета много за вино, а вляза ли в магазин за алкохол, се чувствам като в книжарница, чета етикетите с огромно удоволствие. На някои откривам подредба от думи, граничеща с нелоша поезия. :)

И докато четях за вино, срещнах термина “ангелски данък”. Толкова ми хареса, че веднага го видях като заглавие за книга. А обяснението беше: при отлежаването си в дъбови бъчви всяка година виното намалява с 2 %, дъбът изпива част от виното. Много ли е да даваш 2% от себе си, за да ставаш по-добър всяка година, запитах се. И кои 2%, запитах се още повече?
Така се роди идеята. Останалото се подреди самo.

Какъв е твоят „ангелски данък“?

- Не знам кога ни се дава правото да разберем това... Може би всички даваме своя ангелски данък, подарявайки на света децата си. А може би всеки плаща с нещо различно. Някои – с душата си.

Можем ли да сме щастливи, без да сме платили „ангелски данък“?

- Да, можем. Но дали ще можем да направим щастливи хората около нас, ако сме останали деца, които никога не са преживели загуба и чиито души не са успели да пораснат?

Мисля си, че всеки рано или късно плаща (знаем как е с данъците) и по-добре да не натрупваме лихви.

Историята в твоя роман е разказана на фона на мистичен повей. Имала ли си моменти в своя живот, когато невидимото и необяснимото са кацали на перваза ти и са те карали да вярваш отвъд?

- Да, често, а когато спра да усещам този мистичен полъх, се чудя защо Сценаристите са ме забравили.

А човечността и добротата? Не станаха ли малко ретро? Не е ли по-труден животът на хората, които ги поставят в своите приоритети?

- На човечността и добротата никога не им е било лесно да съществуват. И едновременно с това – винаги им е било времето.

Ти водиш едно от най-необходимите и красиви за мен предавания в телевизионния ефир – „Малки истории“. Какво научаваш ежедневно от своите герои на екрана?

- Благодаря! А ти си наш чест и любим коментатор. :) Когато разказваме историите на нашите герои, откривам колко мъничка е още моята, колко са големи проблемите, мечтите, постиженията и вятърните мелници на тези хора на фона на моите. Понякога сърцето ми сякаш ще се пръсне по шевовете, докато гледам и слушам. Това ме кара да се смиря и да благодаря на Сценаристите за ролята, която са ми отредили, да спра да се оплаквам от каквото и да било и да се замисля какво да направя аз за онези, чиито истории не са никак малки и никак леки.

А какво научаваш от своите деца, Ирен? Защото те са нашите учители, няма какво да се лъжем.

- При Теа и Маги ходя на различни уроци. Едната ми преподава как се отглежда силен дух, другата – как да останеш добър на всяка цена.
Благодарение на децата си открих, че може да те боли сърцето, когато някой друг си е ударил коляното. Научиха ме на безусловна любов, на отдаденост, каквато не познавах, на нещата, които винаги ще имат значение. Научиха ме на това, че най-голямата ми мечта е да съм с тях в една стая, те да са усмихнати, камината да гори и без фотоапарат да правим снимки, които да слагаме директно в албума на сърцето си. Научиха ме, че най-трудно постижими са простите неща. Като това да имаш дете... което ни връща към “Ангелски данък”.

Чуйте как звучи "Ангелски данък" тук.

Снимки на водещия колаж: Александър Нишков (Ирен Леви), Веселина Белчева (книгата "Ангелски данък")