Петте неща, заради които баба ми беше щастлива на смъртния си одър

„Живееш само веднъж, но ако го правиш както трябва, и веднъж е достатъчно“ – цитатът е на прочутата актриса и певица Мей Уест. Днес ще ви запознаем с разказа на психолога Марк Чернов, който е успял да събере мъдростта на годините, изпращайки своята 90-годишна баба в края на нейния житейски път.

„Преди 15 години имах късмета да стана свидетел на това как скромно, елегантно и спокойно си отиде моят 89-годишно дядо. Докато седях тихо в стаята му в хосписа заедно с баба и други членове на семейството, медицинската сестра се усмихна и каза: „Виждам, че е живял добре. Хората на неговата възраст често си отиват точно така, както са живели."

И докато се прибирах онази вечер, няколко въпроса продължиха да не ми дават мира. „А аз живея ли добре? Ще се усмихвам ли като моя дядо, когато съм на смъртното си легло?“

Тези въпроси са трудни, особено вторият. Да мисля за смъртното си легло ме стресираше и избягвах да си го представям. Докато след още няколко години не се озовах в стаята на същия хоспис с моята 90-годишна баба (която между другото беше  най-невероятното човешко същество, което някога съм срещал).

В последния ден от живота си цял ден седях с баба си – ту мълчахме, ту се смяхме, плакахме, но през цялото време изпитвах благоговение към тази жена, която все още се усмихваше и споделяше с мен житейските си истории въпреки невероятната слабост и болка. Умът й беше невероятно силен дори само няколко кратки часа преди смъртта. „Знаеш ли защо се усмихвам в момента?“, попита ме тя. "Защото си живяла добре", казах.

Тя се усмихна още по-широко и след това в продължение на един час ми разказа на какво се дължи щастието й в нейните последни мигове. Това беше без съмнение един от най-просветляващите и незабравими часове в живота ми.

Записах нейната мъдрост още в същия ден и направих всичко възможно да предам това, което ми каза, в пет вдъхновяващи точки - петте причини, заради които баба ми всъщност се усмихваше на смъртното си легло:

1. Баба ми никога не се колебаеше да върши своите дела, да върви по своя път.
Един от любимите цитати на баба ми беше от Уолт Дисни: „Тук не гледаме назад много дълго. Ние продължаваме напред, отваряме нови врати и правим нови неща, защото сме любопитни - и любопитството продължава да ни води по нови пътища."

Това вдъхновяваше баба ми в продължение на десетилетия и все още вдъхновява мен всеки ден да пиша и да творя - да преминавам към следващата си работа, дори ако предишната не съм свършил „достатъчно добре“.

Например, вече почти 14 години публикувам нови статии всяка седмица. Понякога идеите и думите идват по-лесно от други дни и много пъти съм бил повече от доволен от работата си. Това невинаги е било така за читателите ми. Чудел съм се защо не харесват статията, защо не коментират и не реагират. Тогава, точно преди да се отчая, си спомням за мъдростта на моята баба. Повечето от нас са ужасно самокритични към себе си и своята работа. Тази самокритичност трябва да е причина да израстваме, но не и да спираме. Няма смисъл да се сравняваме с другите, нито да губим време и енергия да разсъждаваме как те ще реагират.

Нашата единствена работа е да създаваме. Да даваме най-доброто от себе си. Да вървим напред.

2. Баба ми помнеше с какво постоянство и минавала през многобройните предизвикателства в живота

За съжаление повечето хора се отказват от своите житейски цели твърде рано. Те излизат от училище или колеж и искат да променят света, искат да изградят бизнес, искат да изкарат много пари, искат да създадат семейство и да живеят щастливо завинаги. Но те навлизат в нещата и откриват, че е много по-трудно, отколкото са предполагали. Срещат безброй неуспехи и вече не виждат нищо от далечния хоризонт. Започват да се чудят дали усилията им наистина ги движат напред. Нито едно от дърветата зад тях не става все по-малко и нито едно от тези напред не става по-голямо, поне не достатъчно бързо. А хората започват да търсят преките пътища и често се поддават на най-лекото съпротивление.

Баба ми имаше още един любим цитат, този път от Уинстън Чърчил, който казваше: „Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм.“

И тя силно вярваше, че добрите неща не идват лесно. „Истинската сила се състои в това, което правите на третия, четвъртия и петия опит“, каза ми тогава тя. 

Никога не се отказвайте от целта си. Никога не се поддавайте на страхове и нетърпение. Не спирайте да се опитвате. Животът е труден, но вие сте по-упорити от него. Пътуването ви не трябва да е лесно, а трябва да си заслужава. Да се бориш означава да растеш. Няма значение какво се е случило или какво сте направили; важното е какво избирате да правите оттук нататък. Приемете обстоятелствата, научете се от тях и направете следващата крачка напред.

3. Баба ми прекара голяма част от живота си съсредоточена върху настоящето, оценявайки малките неща

„Не забравяй, че не знаеш какво ще донесе бъдещето. Така че най-добрият ти залог за живот е да използваш най-доброто от настоящето” - още един мъдър съвет, завещан от баба ми.

Вселената винаги ни говори - изпраща ни малки съобщения, предизвиква случайности, напомняйки ни да спрем, да се огледаме и да повярваме в нещо специално, в нещо по-голямо от видимото.
Но това специално нещо не е някъде другаде. То е точно там, където се намирате вие в момента.

Понякога трябва да спрете да търсите. Бъдете сигурни, че дори хората, които живеят на пълни обороти, имат безброй възможности, пътуват, учат и опитват, дори те изпитват дефицити. Дори и те смятат, че нещо в живота им липсва. Ако позволим да е така, винаги ще ни липсва нещо. Винаги ще си мислим, че в миналото сме имали повече и винаги ще се страхуваме дали ще успеем да наваксаме липсите в бъдещето. Това е безполезно. По този начин губим от най-ценния си ресурс – днешния ден, в който всичко, което имаме, е достатъчно, за да бъдем пълноценни и удовлетворени, стига да намерим вярната гледка точка.

4. Баба ми винаги беше спокойна, защото се беше научила да пуска

Пускането не е в това да имаш способността да забравяш миналото – то е мъдростта да прегърнеш настоящето.

Има неща от миналото, които си мислим, че са зад нас, а те продължават да гният в ума ни и да затрудняват волята ни да продължаваме и да намираме най-добрите решения за себе си. Миналото дърпа назад и съкращава от времето ни да градим, да бъдем щастливи.

„Всяка трудна житейска ситуация може да бъде извинение за безнадеждност или възможност за растеж, в зависимост от това какво решиш да направиш с нея“, каза ми моята баба.

5. Баба ми беше начетена и невероятно щедра откъм знания

Личните герои на баба ми бяха образовани визионери и мечтатели - онези красиви хора сред нас, които инвестират в себе си и след това използват това, което са научили, за да направят света по-добро място. Някои успяват, други се провалят, повечето имат просто някакви резултати, но самото усилие е героично, казваше баба.

Не спирайте да се учите. Не спирайте да инвестирате в себе си. Изследвайте. Четете. Поглъщайте тонове книги. Контактувайте с хора, включително с тези, които мислят по различен начин. Задавайте въпроси. Слушайте внимателно. И не се разраствайте само в знанието. Бъдете хора, които могат да отстъпват.

Както е казал Ралф Уолдо Емерсън, а баба го цитираше: „Целта на живота не е просто да бъдеш щастлив. Трябва да бъдем полезни, да бъдем честни, да бъдем състрадателни, да правим света различно и по-добро място и да живеем живота си добре."