Хорхе Луис Борхес – слепият гигант

Хорхе Луис Борхес е аржентински писател, есеист и поет.
Неговото наследство е отпечатано в литературното ДНК на всеки човек. Той е безспорен майстор. Става любимият писател на много учени благодарение на своя пророчески дух. Борхес е преди всичко невероятен създател на истории - нещо, на което всички може да станем свидетели чрез магическия реализъм във всяко от неговите произведения, като например „Алефът“.

Творчеството на този писател е оказало голямо влияние върху универсалната култура. Заради това той се превърна в една от основните препратки в литературата на ХХ век. Благодарение на работата си той печели много награди. Сред многобройните му признания е наградата „Мигел де Сервантес”, командир на Ордена на изкуствата и писмата на Франция и рицар командир на Ордена на Британската империя.

Има обаче една награда, която не успява да попълни актива му от постижения - Нобелова награда за литература. Близки до него коментират, че причините за това сочат към политически въпроси. Други пък смятат, че стилът му е твърде фантастичен, за да му бъде присъден този приз. Това обаче няма особено голямо значение за него. Философските разсъждения, които той дава във всяка своя история, проследяват уникална и изключителна вселена, която никой друг автор не е надминал досега.

Детство, пълно с книги
Хорхе Луис Борхес е роден през 1899 г. в Буенос Айрес, Аржентина. В семейството му присъстват две много уникални сфери - военната и литературната. От една страна, дядо му Франсиско Борхес Лафинур е уругвайски полковник. От друга страна, прадядо му и чичо му по бащина линия са поети и композитори.

Баща му Хорхе Гилермо Борхес преподава психология, което обяснява неговия изискан литературен вкус. Както веднъж казва самият Борхес, именно той разкрива силата на поезията и магическата символика на думите. Нещото, което най-много белязва детството му, е именно библиотеката на татко му. Писателят прекарва по-голямата част от детството си потопен в това място.

Той е много по-напредничав за възрастта си. Научава се да чете и пише, когато е твърде малък, воден от нуждата да влезе в онази литературна вселена, в която живее. Извън стените на тази библиотека и семейната среда, детството му не е „лесно“. В училище е бил обект на подигравки от съучениците си, тъй като заеквал.

Време на изгнание, време на сътворение
Когато започва Първата световна война, семейство Борхес е в Европа. Баща му току-що е загубил зрението си (болест, която Хорхе Луис Борхес наследява по-късно) и се преместил на Стария континент, за да се лекува в офталмологична клиника.

Военният конфликт ги кара да пътуват непрекъснато из Европа. В резултат на това те се установяват в Испания за няколко години. През 1919 г. Борхес пише две книги: „Червените ритми“ и „По-острите карти“ . В резултат на това той установява контакт с писатели, които стават релевантни за по-късното му творчество, като Рамон Гомес де ла Серна, Вале Инклан и Херардо Диего.

По-късно, през 1924 г. и обратно в Буенос Айрес, Хорхе Луис Борхес започва да създава безброй творби, които да свидетелстват за всичко, което е научил, видял и почувствал в Европа. Неговите разкази, есета и стихове го превръщат в един от най-младите и обещаващи писатели в Америка.

През този период стилът му може да се определи между авангарден и космополитен. По-късно обаче става доста метафизичен. Малко по малко той потъва по-дълбоко в очарованието си от времето, пространството, безкрайността, живота и смъртта. За кратко време той става майстор по тези въпроси. Той е обсебен от изследването на въпросите за живота, където реалността се смесва с измислица. Нещо повече, той иска да вдъхнови читателя да се задълбочи във философските въпроси.

Слепота - преходът към друго пробуждане
През 1946 г. Перон става президент на Аржентина. Това не е добра новина за Хорхе Луис Борхес. Той е антиперонист и последовател на по-консервативен тип политика. През 50-те години на миналия век Аржентинското дружество на писателите го назначава за президент. Въпреки това той напуска позицията няколко години по-късно.

Литературната му кариера е във възход. Той е признат навсякъде по света. Произведението му „Смърт и компас“ се продава в Париж с голям успех. В същото време сборникът с есета, наречен „ Други инквизиции“, става доста популярен в Аржентина... Създателите на филми претворяват някои от неговите истории на екран. Лентата „Дни на омразата“ е базирана на разказа му „Ема Зунц“.

Но едно събитие променя живота му завинаги. Правителството на перонистите е свалено след военен преврат и Борхес е назначен за директор на Националната библиотека. Точно в този момент болестта, наследена от баща му, започна да се проявява и той започва да ослепява. Вече не можел да чете и пише.

Успех въпреки тъмнината
Въпреки слепотата си, той продължава да работи. Семейството му, особено майка му, съпругата му Елза Астете Милан, а по-късно и личната му асистентка Мария Кодама, за която се жени в последните години на живота си, са ключови за създаването на литературното му творчество по това време. Продължава да публикува произведения - „Антология на фантастичната зоология“ и „Златото на тигрите“ са част от творбите, създадени след ослепяването. Успява дори да си сътрудничи с Харвардския университет в период от две години.

Артистичният му живот е интензивен, богат и много продуктивен, независимо от тъмнината в очите му.

Хорхе Луис Борхес почива от рак на панкреаса в Женева през 1986 г.