В хода на човешката история хората са писали безброй размисли за смъртта. Има много цитати за края на живота. Това е тема, която смущава хората от началото на времето.
Въпреки цялото внимание, което Дамата с косата получава, няма дори съгласие за нейното общо определение. Дори учените не знаят кога точно човешкият живот приключва от неврологична и термодинамична перспектива.
Религиите и идеологиите също имат разногласия по темата. Повечето отричат идеята, че всичко свършва, когато биологичните функции престанат, но те не са единодушни какво се случва след това. Много велики мислители са писали за смъртта или са говорили за смъртта.
По ирония на съдбата техните цитати за смъртта ни карат да се замислим за важността на живота. Повечето от нас се опитват да игнорират факта, че всички ще умрем някой ден, но си струва да размислим.
В крайна сметка, това ни помага да оценим живота, който ни е останал да живеем.
1. Не трябва да се страхуваме от смъртта
Това е здрав разум. Смъртта не съществува за мъртвия човек. Ако си мъртъв, не може да преживееш смърт. Вас ви няма, страховете ви също.
2. Любовта в смъртта
Когато любим човек умре, малка част от нас умира заедно с него.
Смъртта на близък влияе значително на тези, които остават след него. Известно време животът на тези, които продължават да живеят, е заседнал в този ковчег.
3. Значението на смъртта
Значението на смъртта е тясно свързано със смисъла на живота.
Малро казва на читателя да не мисли за смъртта сама по себе си. Той твърди, че това наистина не е важно, защото това е краят на всичко. Осъзнаването на края обаче е важно, защото влияе върху начина, по който подхождаме и преживяваме живота.
4. Реалност, която ни прави равни
С други думи, смъртта е най-демократичната институция, която съществува. Третира всички еднакво. Колкото и пищно да е погребението, ковчегът винаги ще бъде изпълнен с безжизнено тяло, разлагащ се организъм. Нищо повече, нищо по-малко.
5. Сега или никога
Уилям Шекспир пише много за смъртта. В своя 73-ти сонет той подчерта, че осъзнаването на смъртта ни кара да обичаме повече тук и сега.
Аз зная, есента ти виждаш в мен,
която брули листи пожълтели
от клона гол — храм, сякаш разрушен,
във който звънки хорове са пели.
Ти виждаш в мен деня, когато той
след залез слънце с мрак се чер намята
и бързо нощ, изпълнена с покой,
отнася сякаш в нищото земята.
Ти виждаш в мен мъждеещия плам,
когато вече с пепел се загръща,
във смъртното си ложе свил се там,
където с младост е бучал могъща.
И знам: затуй по-скъп за теб съм аз,
защото е раздялата пред нас.
(превод Валери Петров)
Често се държим така, сякаш животът ще продължи вечно. Любовта придава на живота друг вид смисъл, но хората също се отнасят към него така, сякаш никога няма да свърши.
6. Младост, старост и смърт
Има голяма разлика между смъртта на дете, смъртта на млад човек и смъртта на възрастен човек. Детето и младият човек току-що са започнали живота си, поради което смъртта им е болезнена и тревожна. Те са като проекти, които никога не са били завършени.
В напреднала възраст вече сте имали шанс да живеете. В този случай има логика спрямо смъртта, края на цикъла.
7. Мисленето за смъртта не е достатъчно
Като цяло хората не обичат да говорят за смъртта. Изглежда като непристъпно табу. Цвайг ви кани да погледнете смъртта в лицето, така че да усетите интензивността и стойността на живота си.
Това е само малка селекция от многото за смъртта.
Решихме да ги споделим, защото винаги е добре да помним, че времето ни на Земята е мимолетно. Всички ще умрем. Но докато настъпи смъртта, трябва да живеем пълноценно.
Коментари (0)
Вашият коментар