Екофеминизъм, или докога мъжете ще доминират над жените?

Западният свят е изграден върху идеята, че мъжете доминират над жените и природата. Екофеминистките вярват, че обществото се нуждае от културна промяна.

Екофеминизмът е философия и феминистка практика, която произтича от тясната връзка между жените и природата. Основата на екофеминизма е вярата, че съвременното общество се е формирало и продължава да съществува чрез подчинението на жените и колонизацията на местното население и природата.

Вярващите в тази философия се посвещават на поставянето под съмнение на основни ценности, които управляват съвременното общество. Екофеминистките вярват, че капитализмът и патриархатът вървят ръка за ръка, че потискат както жените, така и природата.
С други думи, екофеминистките имат за цел да насочат вниманието към връзката между подчинението на жените на мъжете и експлоатацията на природата. Те вярват, че това е нещо, за което патриархалният капитализъм е изцяло отговорен.

Свят, разделен на две

„Патриархалната мисъл структурира света в дуализми или противоположности, които разделят реалността. Всяка двойка противоположности е известна като дихотомия. Връзката между двойката е йерархична и нормативните термини отразяват тяхната универсалност. Култура или природа, ум или тяло, разум или емоция, научни познания или традиционна мъдрост, независимост или зависимост, мъж или жена. Тези противоположности с неравна стойност определят начина, по който разбираме и интерпретираме нашия свят."

Марта Паскуал и Яйо Ереро, 2010 г.

По-голямата част от западното общество е изградено върху идеята, че мъжете доминират над жените, а също и над природата. Въпреки че това обществено разделение е възникнало преди настоящите времена, то наистина е обхванало съвременното общество.

Връзките между дихотомиите на съвременния свят са йерархични. Едната страна на всяка двойка обикновено превъзхожда другата. Културата доминира над природата, умът доминира над тялото, а разумът доминира над емоциите.

По-висшият термин обикновено е универсалният термин, който е дошъл да представя всички. Другата, недоминиращата половина на двойката постепенно се превръща в сянка, в отсъстваща и в крайна сметка тя престава да съществува.

Феминисткото мислене предупреждава за връзката между тези дихотомии, тъй като има тенденция към приписване на противоположностите на една двойка на всеки от двата пола. От една страна, обществото свързва мъжете с ценностите на културата, ума и разума. Той обаче асоциира жените с природата и тялото. Някои казват също, че жените са „подвластни” на силата на собствените си емоции (Аморос, 1991).

Произходът на екофеминизма
Връзката между екологията и феминизма за първи път започва да се формира през 70-те години. През 1974 г. Франсоаз д'Оборн измисля термина "екофеминизъм" в своя роман Le feminisme ou la mort („Феминизъм или смърт”).

През 70-те години жените започват да участват в протести, за да защитят поминъка си. Един от най-значимите е това, организирано от движението Чипко. По време на тези ненасилствени протести жените прегръщат дървета в Гарвалските Хималаи. Целта им е да защитят гората от обезлесяване от частна компания.

Десетилетие по-късно в Аржентина група от 14 жени, чиито деца са изчезнали по време на военната диктатура, се събраха, за да формират Майките на Пласа де Майо. Всяка седмица групата се среща и марширува из Буенос Айрес, облечена в бели забрадки. Те представляват своеобразните памперси на изгубените си деца и по този начин ролята, която патриархалната идеология на страната им е възложила.

Въпреки че екофеминизмът се появява за първи път в средата на ХХ век, първите екофеминисти са били много критични към въздействието на технологията върху здравето на жените. Те също се сблъскват с предизвикателствата, поставени от милитаризма, ядрените опити и деградацията на околната среда. Те смятат, че тези въпроси са проява на сексистка култура. Петра Кели е една от най-значимите фигури на това движение.

Някои екофеминисти също вярват, че всички трябва да поемем съвместна отговорност за дискриминацията на пола на работното място и за неравномерното разпределение на властта и собствеността.

Екофеминизмът е начин на мислене и социално движение, което изследва взаимодействията и синергията между екологията и феминизма. Според Яйо Хереро тази философия се фокусира върху адресирането на предизвикателните отношения между хората и природата от различни гледни точки.
Ето защо съществуват множество видове екофеминизъм. Въпреки това всички те се основават на критика на социалния, икономическия и културния модел, който управлява обществото. Целта на екофеминизма е да насочи вниманието към културни аспекти, практики и теми, които господстващите вярвания считат за „по-ниски“.

По-просто казано, има два различни подхода към екофеминизма: духовен екофеминизъм и конструктивен екофеминизъм.

• Духовният екофеминизъм се основава на фундаменталната и естествена връзка между жените и природата.

• Конструктивният екофеминизъм се основава на убеждението, че тясната връзка между жените и природата е социална конструкция.

Ясното заключение на екофеминизма е, че обществото се нуждае от културна промяна. Според тази философия всеки член на обществото е отговорен за промяната на бъдещето на планетата, за да може да живеем в по-социално и екологично устойчив свят.

Аз съм феминистка, но повече няма да каня мъже на среща