Аз съм феминистка, но повече няма да каня мъже на среща

Моят феминизъм е от основно значение за моята идентичност.
Не си мълча за дискриминацията по пол, където и да я видя. Уча моите приятели и колеги, които не са жени, как да бъдат феминисти.
Освен това съм напориста личност и гледам на своята напоритост като на феминистки акт. Ако има нещо, което искам в личен или професионален план, ще впрегна всички сили, въпреки че и особено защото обществото обозначава такова поведение като неженско.
С две думи, в моя любовен живот, който минава през призмата на феминистка и откровена жена, реших, че е време да се върна към проактивността си и да оставя мъжете да се понапънат малко.

Не искам да кажа, че съм спряла да ходя на партита, където има шанс да се запозная с любовта на живота си, имам и профили и в приложения за запознанства. И ако видя някой мъж, който изглежда интересен, се представям и го ангажирам в разговор, разбира се.
Откровено търся паритет в романтичните си връзки. Искам партньор, с когото мога да споделям еднакво отговорности - емоционални, финансови, битови и т.н.

Но вече не преследвам мъжете в ранните етапи на връзката – да искам номера им или да ги каня на първа среща. Ще демонстрирам интереса си , разбира се, но господинът трябва да предприеме стъпката да ме покани и да планира какво ще правим на опознавателната ни среща.
На пръв поглед това е категорично нефеминистки избор, това е прагматично, а не идеологическо решение. Парадоксално, но това ме спасява от романтични преживявания, които не са автентични за моя феминизъм.

Прелъстяването на мъж е вълнуващо, овластяващо и наистина, наистина забавно. Също така не е толкова трудно.
Защо да чакам някой да ме покани на среща? Така разсъждавах. Ако искам да прекарам време с него, трябва да го направя сега.
На практика обаче срещите, които осъществих, завършваха по тези два начина. Или мъжът от другата страна на масата се оказваше несигурен и напълно изплашен от моята увереност, или пък беше дълбоко незрял и определено неспособен да ми даде този вид отношения, които искам.

Така или иначе, имаше основателна причина той да не ме покани пръв на среща - той не беше готов да играе на моето ниво.

Един господин, който условно ще наречем Петър, с когото излизах преди няколко месеца, беше всичко, което исках от партньора си - мил, интелектуално любопитен, духовен. Имаше само един проблем – той беше излязъл с разбито сърце от минала връзка, което вярваше, че го прави различен от всички останали хора в целия свят.

С него имахме невероятна химия от самото начало и не можех да пропусна възможността да го опозная по-добре.
Независимо от това, на всеки две или три удивителни срещи, следваше седмица, в която Петър ме игнорираше.
"Просто се страхувам да не бъда наранен", изстена той, когато накрая поисках обяснение. Аз пък му казах, че по този начин наранява мен.
Петър отговори, че ненужно се конфронтирам.

Какво конфронтиращо имаше в това да искам той да уважава моите чувства и времето ми?

Излишно конфронтационно, защото, след като работих неуморно, за да преодолея болката и страха от наранила ме и мен предишна връзка, очаквах и околните да се справят с техния емоционален и ментален багаж.

Излишно конфронтационен, защото се оценявам прекалено много, за да толерирам отменените срещи в последния момент, необяснимите пристъпи на мълчание, внушението, че нещо не е наред с мен, че съм третирана като фонов шум.

Общественият проект за разбиване или поне подкопаване на традиционните роли на пола беше и все още си заслужава вниманието. Но с какво сме ги заменили? С Тиндер? Съобщения без отговор. Мащабната комодификация на сексуални партньори.

Ако това е, което искате, страхотно. В съвременния свят абсолютно трябва да има място за жени, които да правят секс без задръжки и обвързване и да му се радват, както правят мъжете.

Аз обаче искам сериозна романтична връзка и отказвам да позволя на някого да отхвърли това желание, като вместо това ми предложи обидни интимни половинчатости.

Въпреки че не мога да гарантирам, че само излизането с мъже, които са достатъчно зрели, за да поемат инициативата, ще ме отведе до някой велик екземпляр, сигурна съм, че това поне ще ми спести много глупости.

И между това да бъда с идиот и да бъда сама, аз винаги, винаги ще избера да бъда сама, защото се обичам.

Разбира се, има изключения от всяко правило и се надявам, че ако ми се удаде полезна възможност да разваля договорът си със себе си, ще го направя. Но както казах на Петър, когато накрая прекратих нашата „любовна” агония, имач нулев интерес да бъда манипулирана от мъж дете.

Мерси за зюмбюлите, или защо феминизмът ми е важен?
И ако това не е феминизмът в действие, не знам какво е.