Има ли живот за мъжете под чехъл?

Всичко започва като шега в Twitter, но може ли менинизмът да се превърне в сила, търсеща права за мъжете, учеща ги на позитивна мъжественост?

Възможно ли е 2020-а да бъде годината, в която подтиснатите и заврени мъже най-накрая да си намерят топките и въстанат срещу тиранията на модерния феминизъм?

Да се изправят и с пълно гърло и да изкрещят: „Аз съм менинист и настоявам за полово равенство!”

Със сигурност това без колебание би задавило всяка феминистка, консумираща салата от киноа в привилигирован женски клуб, и би я накарало да впери взор в календара, за да се убеди, че днес не е първи април. С тази малка разлика, че менинизмът наистина започва да се случва в реалността.

С тренда #MeninstTwitter в Twitter се събира пушилка, която крие зад себе си онлайн сексуална революция – по-мощна от онази, дръзнала да промени света през 60-те години на миналия век.

И както почти винаги се случва с великите открития, обърнали с главата надолу рутината на удобното човешко съществуване, така и менинизмът се пръква без претенции за сериозност. Но ето че е на път от пародиен аламинут на някои странни възприятия за феминизъм да се превърне в парадигма, която ще диктува правила.

Менинизмът изобщо не е току-що проходило явление. То започна като леко сковано интелектуално движение преди почти седем години, което се обяви в подкрепа на феминистките принципи на жените за равноправие в политиката, икономиката и обществото. Лайтмотивът на организацията е „Менинизъм – равенство за всички”.

В манифеста на движението на първо място е записано, че членовете му застават срещу всички форми на женомразство и сексуално поведение, което накърнява достойнството на жените.

Дали пък менинистите не са оплаквачи на замиращия патриархат, който е виновен за почти всеки по-драстичен глобален проблем на човечеството. Да си спомним за всяка война, за колонизацията на чужди територии, за расизма, за хомофобията, за капитализма, за социализма...

Най-вероятно досега менинизмът щеше да е потънал в небитието, ако потребителят Ти Балогън не беше създал хаштага #MeninistTwitter като форма на сатира срещу „начина, по който феминистките изразяват себе си, изобщо не е възбуждащ”.

Някои от постовете в сайта за микроблогинг директно нападат двойния стандарт, отнасящ се за мъжете и жените. „Защо мъжете никога не влизат в баровете без вход?” и „Защо жените не отварят вратите за мъжете?”. Обсесията на дамите за висок мъжки ръст също е притегателен обект на подигравки от страна на менинистите. „Моят висок метър и 70 брат също има нужда от любов, досущ като твоята дебела приятелка”, гласи един от най-известните туити по темата.

Доскоро дискусията изглеждаше безобидна, но модерната междуполова война избухна. Движението неусетно се превръща в скоростен влак, който съвсем целенасочено започна да си служи с дебелашки и женомразки хумор.

Менинистите взеха на мушка дамите с наднормено тегло, нападащи с жестокост суетата на съвременната жена.

Друг пък адвокатстват насилието над жените, което си е неприкрита мишена за антагонистите на движението. Настроенията, които менинизмът допуска, го окачествяват като „вулгарен”, „тъп” и „насаждащ омраза към жените”. Нещо, което със сигурност скоро ще усети напалмния гняв на феминизма.

За съжаление, във всяка доктрина има хора, оскверняващи първоначалната й чистота. Ако сме склонни да зачеркнем менинизма заради скверните коментари на няколко олигофрена, тогава ще трябва да направим нещо подобно и с феминизма.

Разбира се, едва ли някой би дръзнал да направи това. Най-малкото биха го обявили за сексист и биха го линчували с бюстове.

По-големият въпрос е дали менинизмът като движение е сериозно явление или е просто шега, която се случва в Twitter. Или пък е смесица и от двете?

Ако на менинистите им беше писано да са феминисти с тестиси, то тогава не биха ли били твърде женствени, за да се превърнат в движеща сила, с която да изтеглят феминизма от плаващите пясъци?

И дали менинизмът, замислен като крило на феминизма, всъщност не е кастриран вълк в овча кожа?