Какво трябва и не трябва да правим, когато сме щастливи, ядосани или тъжни

Когато сме оставени на милостта на емоциите, независимо дали са ядосани, щастливи, тъжни, може да извършим необмислени действия. Подобна бързане не води до нищо добро.

Всички ние имаме моменти в живота си, когато сме радостни, гневни и покрусени, затова е добре какво не трябва да правим, когато изпитавме тези усещания.

Когато сте щастливи, не бива да обещавате нещо за цял живот. Доста често, когато сме щастливи и влюбени, започваме да обещаваме на партньора си, че това е до сетния ни дъх, че никога няма да се разочароваме от него или че няма да го нараним.

Че той ще бъде единственият до края на съществуването ви. Но това невинаги е така. Времето минава, нещо се променя и обещанията ви може вече да не са толкова уместни, колкото в началото. С две думи, заблудили сте себе си и отсрещния. Затова давайте честната си дума за нещо, което искате да обещаете, само когато сте спокойни.
Ако сте ядосани, тогава е по-добре просто да мълчите известно време и също така да не казвате нищо на никого. Помните поговорката за казаната дума и хвърления камък, нали?

Затова не отговаряйте на никого, докато вълната ви на гняв отшуми и отново може да мислите спокойно и ясно. Важно е.
И когато сте тъжни или депресирани, не е нужно да вземате каквито и да било кардинални и много важни решения за вас в такова състояние. Опитайте се да се отпуснете и да погледнете на всичко от малко по-различен ъгъл от обикновено, но е по-добре да отложите приемането на някакво вече окончателно решение за по-късно.

Научете се да управлявате емоциите си, не им позволявайте да ви
контролират. Важно е да не ги потискате едновременно, а да живеете пълноценно и да разберете какво точно иска да ви каже тази или онази емоция.

Негодуванието и гневът преди всичко ни подсказват, че искаме този,
който според нас ни е обидил, да изпита нещо също толкова болезнено. Но като се обиждаме от някого и се държим дълго за обидата си, ние преди всичко причиняваме повече болка и вреда на себе си, а не на причинителя й. Отравяме се отвътре.

От друга страна, завистта ни казва, че всъщност ние разбираме, че бихме могли да живеем по същия начин и да имаме всичко, което има и как живее този, на когото така отчаяно завиждаме през цялото време. Това означава, че имате потенциал за това. Остава само да видим възможностите как да постигнем това.

Казано сбито, всички емоции са полезни и необходими. Основното нещо е да знаем как да ги „посрещаме“ и „обработваме“ правилно.

Ситуации, в които е добре да държим езика си зад зъбите