Нов анализ на данните от проучванията предполага, че 12-седмична разлика между поставянето на първата и на втората доза от ваксината на "Астра Зенека" може да бъде по-ефективна, отколкото ако поставите двете дози в по-кратък интервал.
Изследователите са анализирали повторно резултатите от изпитването на ваксината Oxford-AstraZeneca, този път с допълнителни месечни данни. Те потвърждават, че ваксината е безопасна и ефективна, точно както предполага междинният им анализ.
Използвайки тези данни, те също така са успели да изследват относителната ефективност на различните интервали между дозите на ваксината. Анализът също така разкрива информация за ефективността на единична доза от ваксината за период от 12 седмици.
Изследването е публикувано в най-престижното научно списание The Lancet.
Дози и интервали
При някои ваксини, създадени в борбата с COVID-19, каквито са ваксините Pfizer-BioNTech, Moderna-NIAID и Oxford-AstraZeneca, най-добрата ефективност от продукта се постига, когато човек получи две дози с интервал от няколко седмици.
Съществува обаче известна загриженост, че ваксините са в недостиг и че центровете за ваксинация може да не са в състояние да отговорят на търсенето. Това може да принуди правителствата да избират между ваксинирането на по-малко хора за кратък период или повече хора за по-дълго време.
Правителството на Обединеното кралство реши да поддържа относително дълъг интервал от до 12 седмици между дозите ваксина Oxford-AstraZeneca. Надеждата е, че даването на първоначална доза на повече хора веднага ще доведе до по-малко смъртни случаи и по-малък натиск върху вече претоварените болници в страната.
В настоящото проучване изследователите са имали за цел да потвърдят междинните резултати от изпитването на ваксината „АстраЗенека“ с допълнителни данни за месец. Освен това регулаторните агенции са поискали от екипа да проучи ефикасността на единична доза и относителната ефикасност на 6- и 12-седмичните интервали между двете дози.
Изследването
Изследователите са анализирали данни от четири рандомизирани контролирани проучвания, които са били част от първоначалните проучвания на ваксината Oxford-AstraZeneca. Екипът е разгледал данните от 17 178 участници от Великобритания, Бразилия и Южна Африка.
След междинните констатации са събрани данни за един допълнителен месец. Това позволява на изследователите да потвърдят междинните си резултати, които вече познаваме.
Поради начините на провеждане на тези проучвания редица фактори са позволили на изследователите да анализират ефикасността на единична доза от ваксината, както и относителната ефикасност на 6-седмичните и 12-седмичните интервали на поставянето на втора доза. Изследванията са започнали с изучаване на ефектите от единична доза. След това са били разширени, за да включват две дози.
Освен това, тъй като производството на втората доза отнема време и има закъснения, екипът разполага с данни от различни дозови интервали за анализ.
12-седмичен интервал
Изследването установява, че когато втората доза от „Астра Зенека“ се постави 12 седмици след първата, ваксината е по-ефективна, отколкото ако се чака само 6 седмици.
„Програмите, насочени към ваксиниране на голяма част от населението с 3-месечен период между първа и втора доза, може да са ефективна стратегия за намаляване на заболяването и да имат предимства пред програма с кратък интервал между двете дози“, пишат учените.
12-седмичният интервал дава цели 81% ефективност в сравнение с 55% за 6-седмичния интервал. Изследователите също така установяват, че единична доза от ваксината е 76% ефективна 3-12 седмици след прилагането й.
Те също така откриват доказателства, че ваксината може да намали предаването на инфекцията, независимо дали ни е била поставена единична или двойна доза.
Както отбелязва проф. Андрю Полард, директор на Оксфордската група за ваксини и водещ автор на изследването, „Важно е да се разбере дали ваксините могат да намалят предаването на COVID-19.
Въпреки че конкретни проучвания за предаване не бяха включени в нашия анализ, участниците в проучването във Великобритания бяха тествани за COVID-19 всяка седмица независимо от симптомите и ние комбинирахме това с други положителни случаи на COVID-19 в проучването, за да определим общото въздействие на ваксината срещу риска от инфекция - казва той. - Ако ваксината няма влияние върху предаването, бихме очаквали, че броят на положителните тестове в нашето проучване ще бъде еднакъв при ваксината и контролните групи. Това е така, защото ваксината би превърнала тежките случаи в леки, а леките - в асимптоматични", добавя професорът.
„Въпреки това видяхме намаляване на общия брой положителни случаи, което показва, че ваксините могат да намалят инфекциите. За да се потвърди този предварителен резултат, ще са необходими реални оценки на действието на ваксината сред населението“, признава проф. Полард.
"Астра Зенека" срещу "Пфайзер" и "Модерна" - коя ваксина е по-добра?
Коментари (0)
Вашият коментар