„Какво може да види слепец, дори ако държи в ръката си фенер?”
Индуската култура е абсолютно приказна. Това е култура, в която мистиката и духовността винаги са имали огромна роля. Прекрасна комбинация от изрази, които идват от широк кръг различни нации. Именно заради това е толкова богата.
В нея има също арабско, будистко, британско и португалско влияние и заради това индуските поговорки са толкова многоцветен дисплей на възприятието на живота.
1. Неволята в индуските притчи
Една от най-красивите индуски поговорки е за премеждията.
„Няма дърво на света, което вятърът да не е разтърсил.“ Това е толкова красива метафора, която ви напомня, че никой не може да избяга от несгодите.
Лошите времена са като вятър, който разтърсва клоните и тества тяхната стабилност. Това, което наистина се откроява в това послание, е фактът, че няма значение какъв живот живеете, винаги ще бъдете уязвими към неговите атаки. Но не бива да ги възприемате като странни или необичайни, защото бедствието е просто част от живота.
2. Спокойно сърце
Темата за вътрешния мир е една от най-често срещаните теми в индуските поговорки. Всички религии и философии говорят много за това балансирано състояние, когато ставате спокойни и стигате до място на мир със себе си и света.
„Мирното сърце вижда тържество във всяко село“. Това означава, че всичко започва отвътре. Ако духът ви е спокоен, ще гледате на външния свят с положителна нагласа. По същия начин вътрешните борби ще ви накарат да виждате всичко в много по-тъмни краски.
3. Четене и действие
„За невежите винаги е добре да четат книги. Още по-добре е, когато запазват прочетеното. Още по-добре е, когато са го разбрали. Но най-добре е, когато правят всички тези неща и влагат ръцете си в работа."
Този път посланието е за отдаване на еднакво значение на ученето и предприемането на действия въз основа на вашите знания. Първо се създава скала, която започва с четене. След това се преминава към интернализиране на прочетеното. И накрая завършва с предприемане на действия въз основа на това, което вече знаете.
4. Щедрост на душата
Повечето от философиите говорят за солидарността и братството като върховни ценности, които ни превръщат в една раса, която се справя със същите трудности, с една и съща съдба.
Ето защо има една индуска поговорка, която гласи: „Дърветата не отказват на никого сянката си, дори на дървар.”
Това е поетичен начин да се каже, че задачата да помагаш на хората включва дори такива, които са те наранили.
5. Пътят към щастието
Няма много лесни пътища към щастието, но един от тях е да се правят благородни неща за другите хора. Има индуска поговорка, която носи същото послание. „Истинското щастие се състои в това да зарадваме другите хора.”
Щастието на околните винаги играе роля в личното ни щастие. Много по-лесно е да се чувстваш добре за живота и света, когато хората около теб са щастливи. Никой, който иска да навреди на останалите, никога не може наистина да го постигне.
6. Жътва и сеитба
Всичко в живота е свързано заедно. Нещата се случват, защото има нещо, което ги кара да се материализират. Но повечето от нас са склонни да възприемат всички тези различни части от живота като изолирани инциденти. Има толкова много пъти, в които не забелязваме, че просто жънем това, което сеем.
„Доброто, което направи вчера, ще ти донесе щастие, когато се събудиш.”
Тук става дума за идеята, че да бъдеш добър с другите хора, ще ти донесе лично щастие.
7. Океанът и капката вода
Личното и универсалното не са изключителни понятия. Те винаги са дълбоко свързани. Имат взаимно влияние един върху друг и не може да ги откъснете. Ето защо във всеобщите неща винаги има толкова много лични елементи.
„Бог също се крие в океана с една капка вода.”
Всички тези индуски пословици имат две общи неща: красота и дълбочина. Индуската култура е пълна със завладяващи изявления, които могат да помогнат за одухотворяването ни.
Коментари (0)
Вашият коментар