Срамежливостта и социалната фобия са две психологически състояния, при които има или страх от връзка с другите, или изразяване на това, което човек мисли или чувства. Те обикновено са резултат от болезнени или травматични преживявания, оставили рана след себе си.
Лесно е да се обърка интровертността със срамежливост и социална фобия, но те са различни реалности. Объркването се дължи на факта, че имат някои общи неща. Приближаването на техните граници обаче разкрива значителни разлики. Сходството присъства само в някои формални характеристики, които лесно могат да доведат до объркване.
Докато интровертността е въпрос на темперамент, срамежливостта се намира в равнината на психосоциалното образование. Междувременно социалната фобия съответства на областта на психопатологията.
Общото е сдържаността или пречката за социализация. Последното е преобладаващата характеристика на срамежливостта и социалната фобия.
Срамежливостта и социалната фобия имат общ решаващ фактор - страхът. Това, което различава едното условие от другото, е интензивността на този страх и степента на ограниченията, които той налага. Докато някой, който е срамежлив, може просто да иска да остане незабелязан, човек със социална фобия търси социален контакт, но не може да го поддържа.
Срамежливост
Срамежливите хора могат да бъдат силно зависими от мнението на другите. Някой, който е срамежлив, може да почувства силно желание да изрази своите мисли и чувства или да се свърже по-активно с другите, но да се чувства потиснат. Те правят това, защото се страхуват от това, което другите може да мислят или казват за техните думи или поведение.
Срамежливият човек е прекалено уязвим за критика. Той търси социално одобрение повече от обикновено (или се страхува от липсата му).
Това се случва, защото се чувства, че няма достатъчно психологически инструменти, за да приеме отхвърляне или да поддържа конфликт с другите. Той се обезценява и приема, че раната в егото му би била болезнена за зарастване.
Срамежливостта е резултат от възпитание, което ограничава или подкопава социалните умения. Този тип човек расте, чувствайки се неадекватен или „по-нисък” от другите. Това е така, защото той е бил обект на тежка критика или интензивно отхвърляне и това е влошило себевъзприятието му. По този начин той трябва да преструктурира своя образ на себе си, вместо да преодолее срамежливостта.
Социална фобия
Д-р Ванеса Абринес Бендаян определя социалната фобия като „ирационалния и непропорционален страх, който възниква в определени ситуации на социално взаимодействие. Този човек е убеден, че ще постъпи неадекватно, нелепо, смущаващо или унизително“. Ключовата дума тук е „непропорционален“.
Това означава, че срамежливостта и социалната фобия са тясно свързани. Има обаче плюс - забележим излишък в случая на социалната фобия. Тези, които страдат от нея, вече не искат да намаляват срещите си с другите. Те не са възпрепятствани да изразяват себе си, а по-скоро изпадат в паника.
Те избягват контакт с хора, които не познават, и обикновено изпитват физически симптоми като замаяност, тахикардия, зачервяване, усещане за топлина и изпотяване. Те не знаят защо, но непознатите хора ги ужасяват. Всъщност те се парализират или губят контрол в социални ситуации.
Тази фобия може да бъде или генерализирана, или специфична. В първия случай има голяма доза страх поради всякакъв тип социална ситуация. Във втория случай преувеличеният страх се ограничава до определени ситуации или хора. Но и в двата случая има високо ниво на тревожност.
Срамежливост и социална фобия
Най-съществената разлика между срамежливостта и социалната фобия е интензивността на симптомите. Съществуват обаче и други подходящи контрасти. Срамежливостта може да бъде преходна. Като цяло почти всеки изпитва нарастване на срамежливостта през тийнейджърските си години. Това се дължи на факта, че образът за себе си е в процес на изграждане и следователно е много крехък в някои етапи.
По същия начин социалната фобия е състояние, което има тенденция да се увеличава и да става хронично. Това, което стои зад него, вече не е просто история за отхвърляне или значителни въпроси, но и травма. С други думи, внезапни ситуации, които са повлияли дълбоко на психиката на човека. Те могат да бъдат свързани с интензивно физическо, психологическо или сексуално насилие.
И срамежливостта, и социалната фобия обаче са условия, които ограничават човека и не му позволяват да се развива индивидуално или социално и да достигне пълния си потенциал. Някои курсове или терапии помагат за преодоляване на срамежливостта. В случай на социална фобия е необходим официален терапевтичен процес. Обикновено има добра успеваемост.
Коментари (0)
Вашият коментар