Срамът и вината – двете обувки на един чифт

Има хора, които са по-склонни да изпитват срам, други са по-податливи на вина. Важно е да знаем разликата между тези две усещания.

Срамът е състояние на липса на подкрепа, желание да потънеш в земята. Вината е усещането, че си направил нещо лошо. Срамът засяга централната идентичност на човек (аз съм безполезен, всеки ме осъжда), цялото му аз, неговата същност, докато вината - неговото действие (извърших лошо дело).

Срамът и чувството за вина играят важна роля - това не са нито лоши, нито добри чувства. Както всяко друго чувство, те ни дават възможност да се ориентираме в пространството на околните, да усетим нашите собствени границите и тези на останалите. Те стават вътрешни насоки във взаимоотношенията с хората, не могат да бъдат пренебрегвани, в противен случай човек няма да може да установи отношения. Никой не харесва онези хора, които се грижат само за задоволяване на собствените си нужди.

Без вина виновни, или как въображаемата вина отрови живота ни

Понякога егоцентричното отношение кара човек да се чувства виновен. Принуждава се да поеме ненужен товар от вина, просто по навик. Просто защото е свикнал винаги и във всичко да се съмнява, на първо място в себе си и чак след това да мисли за факта, че и други хора могат да сбъркат в нещо. Всичко това развива у човек навика да избягва отговорност.

Например, да реагира косвено на молби, за да не дава обещания, нарушаването на които може да доведе до чувство на вина у него. Ако не правите нищо, вместо да действате, може да означава страх от вина. Между другото, такова поведение много често предизвиква недоволство сред роднини и колеги, а причинителят му все пак се оказва виновен.

Страхът от поемане на отговорност от страх да не бъдете виновни, може да се прояви в думите: „Е, да, може би“, „Ако стане“, „Ще видим“. Обърнете внимание, че зад тези отговори няма яснота, няма да или не. Тъй като отговорността предполага, че лицето поема „отговора“, става дума за избягване на отговорност. Често съпругите или съпрузите се оплакват, че партньорът им не може да реши нищо. Нещата не се случват с месеци и поради това не се вземат важни и сериозни решения относно това, което е важно за цялото семейство като цяло. Основата на всичко това е страхът да не бъде даден човек виновен.

И, разбира се, страхът от вземане на грешно решение, тъй като може въпросният индивид да няма опит от самопрощаване. Вината, като огромна фуния, ще го погълне и ще го пренесе в самия център на болката, където той ще се самоизяжда за своето „ужасно“ престъпление. Между другото, разкаянието е близнакът на вината. Угризението е мъка, която идва от чувство на вина. Човек, измъчван от угризения, се ядосва на себе си. Те възникват от прекалено вглеждане в неговите недостатъци, грешки и грехове. Угризението се проявява в самоукор, или обвиняване на себе си. Самоосъждение, потискане, омаловажаване на себе си...