Защо е опасно да сме сърдити на майка си

Взаимоотношенията с майка ви са фундамент на вашите отношения с външния свят, отношението ви към себе си и към околните.
Ако връзката ви с майка ви е била трудна, е почти невъзможно да си представите, че животът и контактът с други хора, чрез които осъзнавате потенциала си, реализирате мечтите си, ще бъде лесен.

Ще бъде усложнен от тежки емоции, болезнени чувства на безпокойство, негодувание, гняв, вина, малоценност...

Ако майка ви по някаква причина още от детството не ви обича безусловно, не успява да види красотата у вас, не се възхищава от постиженията ви, отхвърля любовта ви, лишава ви от своята, емоционално се отдалечава, проявява психическо и физическо насилие спрямо вас, това може да ви бъде изключително трудно да създадете и поддържате хармонични отношения с хората като възрастен индивид. Да е предизвикателно да почувствате външния свят като свой дом, да имате сила да се променяте, да изграждате живота си, да виждате красотата в себе си и в другите.

Благодарение на токсичните отношения с майка ви може да сте станали много несигурен, тревожен човек, с трудни отношения. Може да се уморявате много от контакта с други хора, да потискате агресията си, да се измъчвате с автоагресия, може да сте склонен да си въобразявате благосъстояние, но в действителност да се задоволявате с „малко сложни”, т.е. нещастни лични взаимоотношения и работа на работното място, от което ви прилошава, защото дълбоко в себе си „пазите“ посланието на майка си, което тя несъзнателно ви е предала като сакрална мантра: „Не си достоен за щастие и любов, за богатството и красотата на този свят, те не са за теб!".

Когато ресурсите ви на съпротива се изчерпат, психологическите ви защити отслабват или престават да функционират, може да преживеете дълбока психическа криза. Ще бъдете силно притеснени, ще се самосъжалявате, ще изпитвате дълбоко негодувание, гняв и дори омраза към майка си.

Но тъй като това са много трудни, мощни, дори разрушителни чувства, е добре, ако получите подкрепата на човек, който се интересува от вашето благополучие, или потърсите помощта на психолог или психотерапевт. Тогава заедно ще може да ги изживеете възможно най-безобидно, да се изразите, да разберете по-дълбоко себе си и майка си, да откриете отношенията с нея под формата на въображаем диалог и да разберете, че в отношението й към вас няма лошо намерение, а само собствена безпомощност и емоционална и ментална деформация, с които тя не е могла да се справи.

И тогава може да трансформирате отношението си към себе си, „превръщайки“ автоагресията в дълбоко приемане, в чувство за вашата несъмнена ценност. Да промените отношенията ви с околните и чувство на омраза към майка ви, което ви кара несъзнателно да възприемате външния свят като враждебно мрачно място, в дълбока, неинтелектуална, истинска прошка на възрастен, силен, красив, духовно зрял човек и може би за първи път ще откриете живот, който може да сравните със собствения си дом, в който няма тревожност, болка и омраза.