С Нидал Алгафари - писател и пиар, и неговата съпруга - психоложката Мадлен Алгафари, се срещаме за интервю в техния офис ден преди да заминат на почивка. “24 часа” покани именитите съпрузи да коментират психоефектите от ограниченията, генезиса на протестите, предложенията на управляващите. Към тях малко преди края на интервюто ни се присъедини и дъщеря им Александра, която е психотерапевт. Така събрахме коментарите на две поколения за случващото се в държавата - на родители и деца.
- Какви негативи извадиха на показ мерките в пандемията?
Мадлен Алгафари: Страх. А по-негативно нещо от страха няма. Вирус не може да убие, ако нямаме страх като почва - в такава среда много се боледува и повече се умира. Другият негатив е агресия. Избива, когато хората не могат или не желаят да спазват правилата, а след това злобърите търсят къде да излеят сдържаното напрежение - дали под фейсбук постове, или на улицата, или у дома. А иначе извади и много позитиви.
- Кои са?
М. А.: На повърхността излезе много готовност за радикални промени в живота. Като се подсетиш, че не си безсмъртен, изведнъж се сещаш, че нито ти е точна работата, нито партньорът, нито средата. Затова и хората се присетиха чак сега да вземат едни дълго
отлагани и замитани
под килима решения
Ако мнозина искат да емигрират в чужбина, толкова искат пък да се приберат в България.
Мерките извадиха и много повече осъзнатост у хората, които си дадоха сметка, че дали ще се разболееш и как, зависи от това как гледаш на здравето си и на света.
- Мярката “Останете си вкъщи” как се отрази на българина?
М. А.: По време на пандемията най-много случаи в своята практика имах с партньорски пренареждания. След като останаха затворени у дома с половинката, едни разбраха, че не я познават. Други се преоткриха наново. И за добро. Затова мисля, че революциите винаги вадят нови качества.
- Виждате ли връзка между ограниченията срещу COVID-19 и протестите у нас?
М. А.: Нямам идея. Аз се занимавам с вътрешния свят. При условие че има напрежение, може да се окаже, че някои хора ползват протеста, за да го изхвърлят. Стреснат от заплахата на страшния вирус, човек може да бъде обзет от желание да промени нездравите неща в живота си.
Нидал Алгафари: Според мен пандемията няма почти нищо общо с тези протести. Ако беше така, хората щяха да стоят на по 2 м един от друг, да са с маски, щяха да се пазят. Мисля, че по-скоро липсата на справедливост се усеща по-остро, при това у всички - и леви, и десни, и богати, и в бедни.
И у онези, които си имат
съдебни проблеми с
политическата система
Всички в икономическата и културната сфера смятат, че са изживели 20-30 г. в липса на справедливост. И понеже сме сърдити заради пандемията и ограниченията, а някои и заради това, че не са успели в живота или че пенсията на баба им и дядо им е малка, това трябва някъде да избие. Така и става, но трудно формулират какво точно искат. Освен оставка на премиера Борисов и на главния прокурор Гешев не виждам нищо друго разумно, което да са поискали.
- Е, поискаха смяна на системата, свикване на ВНС, нова конституция.
Н. А.: И Борисов им го предложи, но те казаха “не”. Дали пък, ако наистина си подаде оставката, няма да кажат: “Върни се!”. Заради неяснотата какво точно искат, напрежението изби в ексцесии като тази с колата на майката на две невръстни деца на “Ситняково”. Ила като онази с възрастната женица с бастуна.
- Не е ли умишлено организиран и дирижиран този протест?
Н.А.: Протестиращите да са организирани умишлено? Със сигурност има политически партии и икономически и политически фигури, които имат интерес от тези протести и биха ги подпомогнали - кой с пари, кой с логистика. Защото най-малкото да се уведоми полицията “ще бъдем там и там”, да се направи транспарант, да се изработи маршрут на тълпата, зависи от някого, нали? Но според мен повечето хора са излезли заради самото удоволствие
да крещиш, викаш, ругаеш
по улиците като на мач.
И да се прибереш у дома
нов човек
- Все ми се струва, че силата на българина не е, когато говори “за”, а когато е против. Дали?
Н. А.: Ние, българите, не сме толерантни. Не можем да приемем различно мнение от своето собствено. А различно ли е мнението ти от това на протестърите, веднага ти лепват “Значи ти плаща Бойко!”, “Значи ти плаща Радев!” или изобщо някой ти плаща, за да изкажеш мнение различно или противоположно на моето.
- Написахте в един от постовете си във фейсбук, г-н Алгафари, че България вече няма авторитети. Бих добавила, че никой на никого не вярва, нито на властта персонално, нито на институциите. Какво трябва да стане, за да се върне това доверие?
Н. А.: Авторитет се гради от още невръстна възраст - към майката, към бащата. Мадлен ще каже повече. Но онова, над което си струва да помислим, е защо България няма нобелов лауреат за литература например.
- Защо?
Н. А.: Защото, когато са идвали от Нобеловия комитет в България и са харесвали наши големи писатели, винаги са се намирали други големи писатели да кажат:“Кой, бе? Талев ли, бе? Тоя не може да пише! Чакай да ти кажа аз кой пише”.
У нас, за да станеш
авторитет, трябва да
станеш такъв първо
в Германия,
Франция или в Щатите, но в България все казваме: “Ти ли ще ми кажеш?! Ти не разбираш!” И се оказва, че нашият народец разбира от всичко - от футбол, от тото, от политика, от икономика, въпреки че през живота си не се е занимавал с това. Но пък смята мнението си за абсолютно вярно, а всички други - за неправилни. И най-важното - платени от някого! Затова стигнах до извода, че всички мечтаем да сме Швейцария, ама трябва да си намерим и швейцарски народ! 
- Имам впечатление, че говоренето за пари и образите на пачки, на злато, като знаци на просперитета, са много по-агресивен стимул да тръгнеш да се бориш, отколкото имагинерни идеи за свобода, демокрация, равенство, благополучие. Способни ли сме на саможертвена борба, без да ни се плати?
Н. А.: Странен народ сме в това отношение. Винаги когато някой тръгне да се издига в някаква сфера, все се намира нещо задкулисно, което да го спира. Той е тъпак, гьон, нищо не разбира, но зад него са Държавна сигурност, партия, мутри, и той затова е преуспял, иначе - едва ли. Това е нашето мислене.
Или друго - виждаме хубава руса мацка да се качва в лъскав мощен джип и веднага си казваме: “Охооо, тая колко ги е направила на тоя!!!” Казвам си: “Добре,бе - и моята дъщеря кара хубава кола. Какво да ми е направила на мен? Жена ми, която също си изкарва парите, какво трябва да е направила? При нас е така - щом една жена е в добро финансово състояние, тя е лека жена.
Щом един мъж е успял, той е корумпиран, крадец, мръсник, мутра и т.н. Някак си
не можем да се зарадваме
на успеха на другия
- Как живее такъв недоверчив, подозрителен човек, който не може да се зарадва на успеха на другите?
М. А.: Той не си дава сметка, че всъщност непрекъснато се възхищава. Защото завистта е завист с обратен знак.
Ще завиждаш ли на по-глупав от теб, или на по-грозен от теб? Да завиждаш, значи да признаваш превъзходството на другия. Въпросът е, че когато гледаш в чуждата паница, вместо да се запиташ как да се усъвършенстваш, ще си останеш дотам - с негативните емоции,
докато не започнеш
да се саморазболяваш
- Може ли да се случи някаква генерална промяна в такава обстановка?
М. А.: Когато има лична отговорност, тогава ще има и колективна. Голямото не може да се промени отвън навътре, може да се промени отвътре навън. Самата аз виждам колко много стават хората, които си задават въпроса “Аз какво направих в тази ситуация?”. За мен това е критерият, че са готови да растат.
- Едни определят 40-дневният протест в София като свято дело на моралния авангард на обществото ни, други - като диктат на малцинството над мнозинството столичани. Кое всъщност го движи?
М. А.: Вижте, бунтът е половин свобода - той е полезен, част е от историята ни и от израстването ни като хора. Призван е да променя. Но в планетарен мащаб трябва да се променят много от нещата в живота. Например властовата невроза. Когато лъвът се наяжда, неговият стомах праща сигнал до мозъка му, че повече не е гладен. Тогава той оставя кокала и виква женската с малките. Властта, която е имал за малко, е била само временно средство за стигането до кокала. Докато при хората става обратното - властта от средство става цел, кокалът се заравя, не се викат другите и по този начин кокалът става средство за вечна власт. Това оперверзява човешкото. Толкова много хора твърдят:“Аз съм прав!”, но дали са щастливи? И всъщност тази невроза съсипва, защото човек тръгва да преследва метацели и метаудоволствия.
Другото нещо за променяне е емоционалната чума - емоционалната неинтелигентност. Смятам, че ако хората рационално са най-интелигентните, емоционално са най-глупавите същества на планетата. И от това следват всички болести.
- Фейсбук е пълен с грубовати коментари, че борбата по жълтите павета е да не бъдат откраднати тези 29 милиарда евро за страната ни от ЕС, които не са ни дадени наведнъж, а са разписани за 7 г. напред, при това с много стриктни финансови механизми. Защо българинът все се чувства ограбен?
М. А.: Преди да стане дума за пари, става дума за ценностна система и за съвест. Защото за вземащите решения съществува възможността да не се злоупотреби с парите. Важно е колко са пораснали човеците в тях. Защото никой не си отива с пълни джобове от този свят.
- Има ли в крайна сметка обществото ни морален авангард и кой е в тази напредничава група?
Н. А.: Връщам се назад във времето, за да попитам колко души бяха на погребението на онзи изключителен човек дядо Добри? Там нямаше никакви хора! В новините излезе съвсем малко за него, а почти никой от интелектуалците ни не го споменава. Но със сигурност се споменава задникът на еди-коя си певачка и кой с кого си е легнал. Дотам се е сринала ценностната ни система, че вече нямаме авторитети.
Имаме една трапезна,
коктейлна интелигенция,
която гледа къде е софрата
и да се подреди около масата, където си урежда да ѝ подхвърлят някакви пари за някакво филмче или да издаде книга. И млъкват. Нямат силата да се опълчат на нещо, което ги тревожи и човърка. Затова нямаме морален авангард. Нито протестиращите, нито “отровното трио” са в в тази категория.
М. А.: Има със сигурност и хора с морал, които не избират да се занимават с политика, защото са наясно, че срещу себе си имат огромна десетоглава ламя, и им е ясно, че ще бъдат унищожени. По същата причина избягват регистрация на партия, чрез която да влияят идейно на хората, защото очакват да бъдат омаскарени. Избират други начини да го правят.
Н .А.: Имахме големи фигури, които бяха авторитети, независимо да ли са сини или червени. Един Валери Петров, един Анжел Вагенщайн, един Кирил Маричков, един Петър Слабаков. Хора, които говореха с душите си, с емоциите си, със сърцето си. А като прескочим 45-те години социализъм, какви оратори имаше! С речите си бяха в състояние да обърнат хората, да застанат редом с тях чисто емоционално.
Навремето българският народ се е събирал под терасата на Иван Вазов да го питат какво да правим. Защо нямаме такива хора в момента? Защото успяха да я убият тази интелигенция, тоест да я купят за дребни стотинки. И не можем да се обединим. 
(В този момент влиза дъщерята на семейство Алгафари - Александра, която също е психотерапевт като майка си.)
- Но ето, младите идват, умни, образовани, амбициозни, готови за растеж и развитие, не са ли те бъдещето?
Н.А.: Дайте да не говорим за това. Защото в България сме на принципа, че бъдещето е на младите, но настоящето - никога.
- Александра, вярно ли е това?
Алексдандра Алгафари: Вярно е, а пък и аз виждам колко много активни млади хора в момента искат да участавт, да са дейни, да променят.
- Защо не си направят политическа структури?
А. А.: Искат да пробват да променят по друг начин, защото са доста отвратени от това, какъв трябва да бъдеш и какви връзки ти трябват, за да се домогнеш до властта.
- Не вярвате в демократичността на изборите?
А. А.: Бихме искали да вярваме, но не го виждаме да се случва.
Н. А.: Ще им използват енергията. Те трябва да излязат, да крещят, да викат, да направят революция, да се жертват, трябва да бъдат изтезавани, да влизат в затвори. Така е било винаги с младите. След това обаче идват онези улегналите, изчакали да минат размирните времена, да се прошмулят и да приемат властта. Казват на младите:“Браво на вас! Сега ще видите как ще работим за вас! Но власт на вас - никога!”
- Тогава какво бъдеще чака младите?
А. А.: Не се занимавам с политика, но си мисля, че системата може би трябва да се смени.
М. А.: Мойсей си е водил хората 40 години в пустинята. А ние вече 30 г. прехождаме. Може би нашите деца, техните деца, които имат възможности много да пътуват, както през Възраждането (тогава много българи са се върнали в родината и са донесли други ценности), ще започнат да променят. Аз как променям? Тръбях, че в училище трябва да се въведе предмет "Себепознание", но матрицата няма нужда от осъзнати хора - те не са управляеми.
Н. А.: Ето затова ги обичам, защото са ми идеалистки и двете!
- Може ли за няколко месеца до година да се постигне смяна на системата, каквото и да значи това?
Н. А.: Абсолютно не. И не е въпросът в Борисов. Заложено е още преди 1989 г. Тогава висшата номенклатура на БКП в икономиката на държавата си разпределят средства и отрасли. Посочват - “в хазарта ще си само ти!”,“в рекламата ще си само ти!”, “в черната металургия - само ти и никой друг!”. Като погледне човек, излизат някакви имена Иван, Петкан, Драган, но винаги зад тях са хората, които им дадоха възможността. И макар повечето от тези величия да се сринаха, опитват през децата и внуците си да държат икономическата власт и до днес.
М. А: Вярвам, че това разтърсване - било пандемия, страхове, политически промени служи, за да отпаднат болни, сбъркани, невротични, деструктивни гледни точки или действия и да се върви към светлото. Важно е обаче първо то да порасне в нас.
Коментари (0)
Вашият коментар