В никакъв случай не искаме да обидим някого, а и квалификациите „умен“ и „глупав“ са толкова размити и относителни, че не може да се отнасят за никоя сериозна тема. Просто искахме да привлечем вниманието на всички вас, за да прочетете този текст. Той е особено важен за онези от вас, които имат високо ниво на себеосъзнатост и се опитват да живеят живота си по мъдър и смислен начин. Онези, за които никога не е вярно твърдението „ден да дойде, друг да мине“. За онези момичета (а и не само момичета), които търсят пътечките, по които да извървят житейската си съдба с високо вдигнати глави и широко отворени очи – щастливи от всяко постигнато, дори от грешките си.
Умните жени са прекалено самокритични
Те познават себе си добре и знаят колко много могат. И въпреки това умните жени никога не са достатъчно доволни от себе си. Те смятат, че с това дават повод на личността си да расте и да се развива, но тази суровост към себе си понякога им играе лоша шега. Когато например две жени трябва да бъдат оценени за едно място, а оценката е субективна, тоест зависи от някаква комисия и не е по строго утвърдени критерии, много често комисията, която не познава добре кандидатите, се спира на този от тях, който проявява повече самоувереност и самочувствие. А това, разбира се, не е задължително по-знаещият и по-можещият.
Така че, скъпи умни момичета, понякога е по-умно да си повярвате и дори да се похвалите, да се потупате по рамото, отколкото неспирно да изисквате още и още, неизтощими за съвършенство.
Умните жени мислят прекалено много
Парадоксално, но понякога е по-умно да не мислиш чак толкова. Да не се ровиш в страхове, в детайли, в обида, в болка. Просто да пуснеш нещата да минат край теб или да ги наблюдаваш с внимание и доверие отстрани.
А и в много случаи, колкото и да сме го мислили, то си се случва по свой собствен сценарий. По сценария на Някой, който има власт над събитията за разлика от нас.
Така че умният ход е да се научим да бъдем по-безгрижни.
Умните жени се доверят трудно и не искат помощ
Те разчитат на себе си и това не е случайно. Но и не означава, че е правилно. Да разчиташ на себе си, е важно, но ние не живеем сами и понякога може да сме по-ефективни и по-полезни, включително на себе си, ако разчитаме на някой друг. Да се научим да делегираме е елемент от мениджмънта и той позволява на хората с повече опит и качества да извършат повече дейности от своята компетенция. Твърде опростен пример, но все пак: ако един управител на голяма компания трябваше да пише сам всички договори и да прави кафета за гостите си, как би му оставало време да се обучава, да обучава други и да взима важни и сериозни решения за развитието на фирмата?
Не е лесно, скъпи умни момичета, но се научете да се доверявате на другите. Приемете, че те няма да свършат работата като вас, но това е окей, защото вие ще свършите своята по-добре.
Умните жени не пускат контрола
И това е проблем. То е проблем за тях самите, то е проблем и за околните. Умните момичета искат всичко да е по конец... по техния конец. Те имат доста строго определени представи за нещата. Включително за бъдещето. Трудно им е, когато събитията се развият по различен начин. Приемат го и се адаптират... нали са умни, но си остава огорчението и самобичуването, че не са преценили правилно ситуацията или човека.
Изобщо, скъпи умни момичета, живейте по-леко. Пуснете парата и се насладете на момента. Това не е инфантилно, не е неразумно, няма да ви доведе главоболия. Дребните ежедневни удоволствия не са тъпи и не водят до затъпяване. Наслаждавайте им се, а когато дойде време за големи крачки и сериозни решения, бъдете себе си. Бъдете съсредоточени, контролиращи положението и властващи над страховете и случайностите.
Коментари (0)
Вашият коментар