Какво се случва, когато си врем носа там, където не ни е работа

Наскоро прочетох една мисъл от Кейти Байрън, която изглеждаше очевидна и много обяснима. Има три вида дела: мое, ваше и Божие. Нещата, които са извън моя и вашия контрол, са Божията компетентност.

Вероятно сте чували израза „Провидението го иска така“, „Така е било писано“. Точно такъв е случаят, когато сме безсилни и не можем да направим нищо.

Делата на другите

Човек най-често изпитва стрес, когато мислено се занимава с делата на околните:

- Съпругът ми трябва да смени работата

- Остави сина ти сам да се оправя, достатъчно голям е, за да се хване на работа. Стига си го подкрепяла финансово

- Трябва да сте по-строги с дъщеря си

- Не е лошо да посещаващ майка си по-често и т.н.

Когато гледате в битието на другите, вие сте заети с неговия живот, а не със своя. Ако се притеснявате от наводнение, суша, значи сте заети с делата на Бога.

Кейти Байрън нарича това „ефект на раздяла“. Раздяла със себе си, от собствения си живот. Не може да постигнем желания резултат, когато се занимаваме психически с делата на друг човек. Затова изпитваме негодувание, разочарование, отчаяние. Това са чувствата, които съпътстват стресово състояние.

Ако някой около вас живее собствения си живот и вие психически живеете неговия живот, тогава кой сега живее вашия живот?

С две думи, животът ви остава без участието ви в него. Когато най-накрая се върнете в собствения си живот, все едно се прибирате късно през нощта в дома си, осъзнавате колко сте уморени. Нищо чудно, защото сте изразходвали всичките си сили и енергия, за да „дъвчате” психически събитията от живота на близките си.
Пъхането на носа ви в съществуването на другите ви „обезвъздушава“ и ви пречи да вършите делата от живота си.

Човек се държи много самонадеяно, когато вярва, че знае какво е най-доброто за някой около него. Дори и да мисли така от любов или приятелство.

Това, което наистина се отнася само за вас, е въпросът „Знам ли какво е подходящо за мен?”

Ако си спомняте за тези три вида дела, тогава вместо напрежение, тревожност и страх възниква чувство на свобода.
Следващият път, когато се почувствате стресирани или дискомфортно, запитайте се дали не си врете носа в нечий чужд живот и започнете да живеете своя.