Иван Юруков: Обмислям да се държа настрана от сериалите. Имам други приоритети

Актьорът режисира спектакъл по музика на Димитър Воев, който ще изнесе в различни градове на страната това лято

- Г-н Юруков, наскоро представихте спектакъла, в който не само участвате, но и режисирате - “Част от колекция”, в Епископската базилика в Сандански, постороена през IV-V в. Защо избрахте именно това място?

- В момента се търсят открити пространства. Това е една от причините. Не можем да отидем на закрито, тъй като постоянно се сменят мерките и забраните. Спектакълът е адаптивен и би могъл да бъде направен на различни външни пространства. За предпочитане е културни или исторически местности, които носят някаква духовност. Такава е Епископската базилика.

- Какво представлява самият спектакъл “Част от колекция”?

- “Част от колекция” е музикално-театрален пърформанс. Наричаме го така, защото засега няма друга форма, която да го определя. Като цяло е спектакъл. Интересното е, че той се изпълнява на живо от четирима - квартет. Стоян Младенов е на цигулка и вокал, Николай Димитров свири на ударни и е вокал, Милен Апостолов - на пиано и също вокал, а аз - на китара и укулеле, в различните парчета. Целият текст се базира върху книгата “Поздрави от мен боговете” на Димитър Воев - наш български поет, който почина, но в наследство ни остави своите хубави музикални произведения в лицето на групата “Нова генерация”. Той е неин основател и има опити дори за драматургични произведения. Изцяло сме се базирали на текстовете му, ползвали сме и музиката му, като сме допълнили аранжиментите му - направили сме ги по-акустични. Постарали сме се самият спектакъл да се придържа към бунтарския дух на неговото поетично слово - през лириката, любовта, емоциите, политическия сарказам, гротеската в неговите образи... Всичко това го има в “Част от колекция”.

Фабулата вътре е за

търсещия човек, който е

недоволен от

заобикалящата го

атмосфера

дори в социално или политическо отношение.

- Ваша картина бе изложена именно в Епископската базилика преди няколко седмици, нали не греша?

- Да, имаше изложба, организирана от община Сандански. Художници от региона бяха поканени да изложат свои творби, включително и аз, без да съм дипломиран художник, но съм любител. Участвах в изложбата със своя картина.

- По време на карантината ли я нарисувахте?

- Тогава я довърших, но тя отдавна е започната. По време на карантината освежихме с моя приятел Стоян Божкилов, който е художник, църквата “Света Неделя” в село Любовка. Направихме освежаване на иконата “Света Богородица Одигитрия” и отделно създадохме икона на света Неделя Кириякия. Това беше по покана на клисаря, който се грижи за църквите в селото. В неформален разговор с кмета на Сандански Атанас Стоянов той реши, че ще ни подкрепи, като обезпечи нашия престой в селото, който беше около 10 дни. Искам да отбележа, че тези икони не са с национална историческа стойност, така че това си беше наша свободна инициатива - благотворително да освежим църквата.

- Планирате ли в следващите месеци още такива инициативи?

- Като цяло си търсим повод за тях, защото ни харесва и смятаме, че са нещо хубаво. Специално аз го възприемам като ползотворна творческо-духовна почивка.

- Занимавахте ли се още с рисуване по време на карантината?

- Да, в свободното си време рисувам, стига да имам възможност. По време на карантината се занимавах с това. Довършихме и с моите колеги “Част от колекция”, който не можа да има нормална премиера заради положението. Въпреки това не се отказваме и гледаме да представяме спектакъла на подходящи места спрямо всички противоепидемични мерки, които ни налагат за опазване на здравето. Надяваме се хората да бъдат смели и да имат възможност да го видят.

- Предполагам, че ще е така, защото те зажадняха за изкуство.

- Мислите ли? Радвам се да го чуя, ако мислите така. Моите наблюдения са, че хората се уплашиха и доста плахо подхождат към всякакъв вид сценични изкуства. Бях свидетел как киносалоните се изпразниха, театрите се изпразниха... Не се и създават вече представления, защото хората просто не смеят да отидат на театър, особено ако е на закрито. Дори и да са купили билети предварително, ги връщат. Затова се търсят алтернативни пространства, открити сцени. Но, както виждаме, постоянно се сменят мерките, всичко е непредвидимо, така че човек не може и да планира. Не искам да бъда толкова черноглед, но ми се струва, че ситуацията скоро няма да се нормализира.

- Не смятате ли, че със спектакъла доказвате, че може да има изкуство и по време на пандемия?

- Не мисля, че сме някакъв пример, по-скоро може да ни наречете донкихотовци, които със сподавен глас прошепват: La Libertad Esta en lo Alto de la Lanza, което в превод означава “Свободата е на върха на копието”. Това е борба не само за оцеляване, а за съхраняване. Хората на изкуството

трябва да успеем да

оцелеем, защото много от

нас може да не издържат

- В спектакъла не само играете, но и свирите. Как се запалихте по музиката?

- Всяко изкуство съдържа в себе си всички други изкуства. На нас като артисти не ни е чуждо заниманието с музикални инструменти. Аз не свиря професионално на китара и укулеле, но през годините съм се научил и ми върши работа. Някои от колегите, с които работим, като Стоян Младенов, се занимават професионално. Той от малък свири на цигулка и мога да твърдя, че е много добър. Милен Апостолов, който е театрален композитор и диригент, също е професионалист. Владее перфектно инструмента. Николай Димитров също се занимава професионално с ударни инструменти, а същевременно е и актьор. Всички ние ползваме това, което сме научили през всичките ни години, а не само през последните два месеца. Ние сме се подготвяли с години, за да ползваме уменията си сега, когато искаме да разкажем тази история.

- По-трудна ли е организацията на подобен спектакъл по време на пандемия?

- Разбира се, че е трудно да се правят събития. Разбира се, че е трудно да се прави каквото и да е, защото хората са повлияни от цялата тази пандемична криза, да я наречем икономическа дори. Всички са толкова стресирани, че това влияе на нормалния ритъм на съществуване. Особено за театъра е много трудно, защото вече сме по-недоверчиви. Хората са с нагласа, че дистанцията е много важна, както и ограничаването на социалните контакти. Разбира се, това отдалечава човека от публичните изяви, от сцената. Но не смятам, че трябва да стоим безучастно. Просто да се адаптираме и да се научим да живеем с нея. Толкова. Така че правим всичко възможно нещата да се случат. Още повече че това, което предлагаме, е в абсолютен такт със ситуацията и дори е част от нея. Така че

хората, които дръзнат да ни

видят, мисля, че няма да

загубят. Разбира се, няма

да могат да купят нещо,

което могат да пипнат,

но за това, което си купуват, могат да получат нещо, което да ги докосне по друг начин - емоционално и духовно, което също не е толкова маловажно.

- Важно ли е изкуството в условията на пандемия?

- Естествено, че е важно. Разбира се, че човек се интересува от изкуство само на пълен стомах, но пък човек с пълен стомах без изкуство е невъзможен... безсмислен. Така че това е изключително важно, колкото не можем да си представим, и не бива да го забравяме. Надяваме се хората да са по-смели, да не се страхуват, спазвайки дистанция, да дойдат и да видят спектакъла. Той е много честен, няма за цел просто да изпълни някаква програма или задължение. Идва от сърцата ни и е за сърцата на хората.

- Преди няколко дни публикувахте снимки от киноцентъра “Ню Бояна”. Може ли да разкажете малко повече за тях?

- Докато подготвяме лятното турне със спектакъла, направихме документален филм с възстановки - игрални сцени, на заговора срещу Юлий Цезар. Аз играя Касиус, един от основните заговорници. Засне се от немски екип, но изпълнителите бяха българи - целият актьорски състав. Всички си говорехме на английски език, за да е по-универсално. Снимахме в “Ню Бояна” и в Софийския университет. Спазвали сме горе-долу всички исторически факти. Надявам се скоро да видим филма, който ще излезе по немска телевизия.

- Как протичат сега киноснимките?

- Всички носят маски

Те се свалят

непосредствено преди

командата “Камера работи.

Начало”. Солидарност на

всяка цена, но

живот на 50%

- Киноиндустрията възражда ли се, след като нямаше снимки известно време заради пандемията?

- Мога да кажа, че всичко спря или поне се ограничи. Задавате ми риторичен въпрос. Нещата в момента се съобразяват спрямо изискванията и мерките, които се спускат от правителството ни. Поради тази причина не вървят много добре.

- А не е ли добре да се говори за проблема, за да се вземат мерки?

- Не знам какви мерки могат да се вземат, за да се нормализира положението изобщо в света. Не знам...

- Смятате ли да се върнете към участието в телевизионни сериали?

- Нямам такива намерения, обмислям да се държа настрана от тях, защото сега имам други приоритети. Те са театър, рисуване, музика и възможност за оцеляване в пандемичната обстановка.

- С “Част от колекция” тръгвате на турне в страната през лятото. Имате ли други планове в професионален план?

- Не, до есента нямам други планове освен турнето. На 25 юли ще бъдем в крепост “Туида” в Сливен, на 30-и сме в Ловешката средновековна крепост, на 31-и - на лятната сцена на Нов театър НДК. Всички представления са на открито и в алтернативни пространства. Стремим се да намерим подходящи места, в които да ситуираме спектакъла. Смятам, че са такива, защото са уникални. Такова нещо досега не е правено. Самият жанр на представлението също е нетрадиционен и не е правен досега. На 27 август ще бъдем в Народен театър “Иван Вазов” на лятната сцена, а на 4 септември - “Аполония” в Созопол. След идването на есента имаме някакви примерно начертани планове, свързани с нови постановки в театъра. Но предвид обстоятелствата всичко като намерение е предпоследно. Във всеки момент плановете могат да бъдат отменени.