Малцина знаят, че генералът, който ни спасява от коронавируса, има зад гърба си три военни мисии в Македония, Ирак и Афганистан и е първият медик доброволец по време на терористичния атентат в Сарафово.
Ген. Мутафчийски вече е звезда в социалните мрежи, но всячески бяга от известността. Единственият му плюс от нея са колажите, с които искрено се забавлява. Дори разкри кой е любимият му.
"На него един известен футболист казва: "Сега какво ще правя,
като не мога да играя футбол?
А аз му отговарям: "Ами ти пък кога си могъл да играеш", обясни с усмивка шефът на Националния оперативен щаб. Въпросният футболист в колажа е Валери Божинов.
Смешките с проф. Мутафчийски вече са стотици, но има и една разтърсваща снимка. На нея той седи в коридора с още няколко лекари, видимо изморени след тежка операция. Именно този кадър предизвика буря в социалните мрежи.
Как обаче генерал-майор Мутафчийски стигна дотук?
Роден е на 20 август 1964 г. в Дупница.
Увлича се по медицината още на 5-годишна възраст, защото си чупи ръката. Когато отива да му я наместят и гипсират, въпреки болката той е искрено възхитен от лекаря и осъзнава, че медиците помагат истински на хората.
Детската му мечта не угасва и затова след средното си образование записва медицина.
Още като студент става стипендиант на Министерството на отбраната и се сблъсква с военната медицина. Осъзнава, че за да помогнеш на тялото на човек,
трябва да познаваш душата му,
и затова изкарва и курсове по психология.
След дипломирането си през 1990 г. постъпва във ВМА за курс по вътрешни болести, после печели конкурс за специализация и остава 3 г. в Клиниката по обща хирургия.
Със самочувствието от този опит през 1996 г. отива в Бургас, където още с пристигането го чака бойното му кръщение в хирургията. Пътува с часове на зазоряване и влиза в болницата да се представи. Вкарват го веднага на визитация, където се обсъжда неясен случай и всеки трябва да го прегледа и да си каже мнението. Идва ред на новака и той казва: "Има перитонит и трябва да се оперира веднага". "Щом трябва, оперирай го", отговарят бургаските началници и проф. Мутафчийски
от вратата се озовава в операционната
под зорките очи на целия екип. Пациентът бил с перфорация на язва и перитонит. След интервенцията дочул: "Това момче не си е губило времето в София".
Още в началото на кариерата му колегите му забелязват, че той има точна ръка и бистър ум. Именно това му помага да придобие специални умения в коремната, чернодробно-панкреатичната, лапароскопската, спешната хирургия, чернодробната трансплантация и интраоперативната ехография.
Във ВМА се връща с конкурс и става асистент по спешна хирургия. През 1998 г. оглавява спешното отделение там с над 100 души персонал.
Кумирът му във военната медицина
е личният лекар на Наполеон маршал Ларейн, който всъщност е бил и шеф на медицинската му служба.
"Дотогава е било прието след битка да се събират ранените и който оцелее, оцелее - обяснява проф. Мутафчийски. - Ларейн въвежда за първи път по време на бойните действия да се евакуират ранени в безопасна среда и да бъдат лекувани."
Този принцип генералът прилага през 2000 г., когато за първи път отива на военна мисия в бежанския лагер в Радуша, Македония, по време на т.нар. косовска криза.
Тогава няма преки военни действия, но за младия лекар е интересно да работи на такъв терен.
Лекували предимно жени, деца и старци. Най-тежкият му случай тогава бил внезапната смърт на 24-годишно момче, което имало проблем със сърцето и нищо не можело да се направи.
Тогава проф. Венцислав Мутафчийски осъзнава, че
по професия е хирург, но по призвание - военен лекар
Първият му сблъсък с истинското лице на войната е през 2003 г. в Ирак след атентата в Кербала, където загинаха 6-има наши войници, а 68 бяха ранени.
Само за 2 часа военните лекари са готови за тръгване, като генералът става шеф на екипа за медицинска евакуация на пострадалите. Пътува с началника на Генщаба ген. Никола Колев и министъра на отбраната Николай Свинаров. От София до Багдад летят с "немного надежден военен самолет", до Кербала - с хеликоптер, където дълго време кръжат над останките на някаква сграда. По-късно лекарят разбира, че това всъщност била взривената база на българските войници. "До нея пътувахме с кола. Там се кара с над 100 км/час по разбитите пътища и като попитах защо, ми обясниха, че така по-трудно ще ни уцелят с РПГ", разказва генералът.
Когато трябва да евакуират ранените българи, осъзнава, че всъщност нищо не разбира от взривна травма, и се учи от американските си колеги.
Преживяното в Кербала преобръща живота му на 180 градуса и остава най-кошмарният му спомен.
Освен картината с ранените войници, която никога няма да забрави, в кабинета си пази и парченце от взривената цистерна.
Безценният опит, който трупа в Ирак, разгръща в дисертация, а като един типичен военен лекар
пази в кабинета си и кортик
"След Освобождението всички медицински офицери са имали кортик - обяснява проф. Мутафчийски. - На първите немски модели от едната страна пише "С нам и Бог", а от другата - "милосърдие". Те са служели на лекарите като средство за безнадеждно ранените. Във военната хирургия има една категория пациенти, които са неспасяеми. Ние следваме и една сентенция - да го оставим да умре достойно. Едно време това се е изразявало с убийството им чрез един точно премерен удар между прешлените на врата. Това е върховен израз на милосърдие. Днес, разбира се, не ги убиваме, но им даваме достатъчно наркотични аналгетици, за да умрат в сравнителен комфорт. Такова нещо не съществува в цивилната медицина."
През годините си изгражда собствен стил на работа, като негово правило е
по време на сложна операция да не разговаря
Недопустимо е за проф. Мутафчийски да се разказват вицове и лекарите да се смеят, докато се спасява човешки живот.
Отличните му умения го отвеждат и на третата му военна мисия в Афганистан.
Болницата била на територия колкото Югозападна България, за която носели отговорност той и още един хирург. С предимство се грижели за войниците, а след това лекували и местното население.
Първата операция на проф. Мутафчийски била на испански войник. След приключването си излязъл и видял как над 2000 войници чакали отвън, за да разберат дали приятелят им ще оздравее. Настъпила истинска радост, след като лекарят съобщил, че любемецът на базата е добре.
6-годишно момче, простреляно по погрешка в крака с калашник,
докато карало колело. Имало и спорен момент - дали има кръв в корема, тъй като траекторията на куршума е предполагала такава възможност. Проф. Мутафчийски обаче казва твърдо, че няма кръв в корема, а това изправя на нокти испанските му колеги. След успешното приключване на операцията се оказва, че нашият генерал е прав, и с това печели доверието на останалите лекари.
По време на мисията си в Афганистан прекарва и коледно-новогодишните празници, като точно навръх Нова година са поздравени по особено страховит начин.
Лекарите се били събрали в голяма палатка и докато празнували, се разминали на косъм от смъртта.
Талибаните ги бомбардират,
но за щастие ракетата се взривява на 100-200 м от палатката им.
"Поздравиха ни подобаващо, но ако мерникът беше малко по-точен, можеха да убият 500 души", обяснява проф. Мутафчийски.
Той обаче вярва, че над човешката сила има друга - божествената. Лекарят се моли на Бог, а от Афганистан до днес носи кръст, подарен от жена му.
Отново не се прибира само със спомени от грозното лице на войната, а прилага безценния си опит на наша земя.
Налага му се да покаже уменията си на военен лекар на 18 юли 2012 г., когато е атентатът в Сарафово.
По случайност или не, тогава проф. Мутафчийски е на почивка в къщата на родителите си в Черноморец. Приятел му звъни и му казва какво се е случило, а той, без да се замисля, пали колата и тръгва към инцидента. Лекарят е първият доброволец, защото най-добре разбира как да се погрижи за взривните травми на пострадалите. Терористичният акт оставя траен белег в ума му и затова всяка година ходи на мястото, за да отдава почит на загиналите.
Спасяването на човешки животи между дъжд от куршуми вероятно не е лесна задача. Генерал-майор проф. Мутафчийски не може да гледа филми за война, защото съпреживява някои от ситуациите. Никога няма да забрави и изгубените си пациенти, защото
"всеки човек носи душа и има сърце, а не е просто една консервена кутия, която отваря и оперира".
Затова да се разсее от тези картини в главата си, се грижи семейството му. Изключително много се радва на двамата си синове близнаци Марк и Александър. Неведнъж е споделял, че си спомня с усмивка техните първи месеци, когато се редували единият да плаче, а другият да спи. Нямало почивка.
Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски истински се гордее със синовете си, а днес цяла България подкрепя него и му се възхищава.
"Аз не съм съгласен да стоя в ъгъла и да гледам с любопитство как останалите правят чудеса. Не. Аз искам да правя чудесата", категоричен е лекарят.
Коментари (0)
Вашият коментар