Мата Хари – изкусителната шпионка на всички времена

Легендата обявява Мата Хари за звезда на шпионажа на всички времена. Каква е истината за тази легендарна жена? Ненадмината танцьорка или неотразима любовница?

Мата Хари – неосъщественият агент

Вече е втората седмица на декември 1916 година – двете седмици, заради които ще бъде съдена и които ще родят непоклатимата легенда за нея като ненадминат шпионин от световна величина, тепърва предстоят. Тъй като Фон Бисинг е на неколкостотин мили, а кронпринцът още по-далеч, тя решава, че за момента най-подходящата цел – както разказва след време пред Бушардон – е германският пълномощен министър в Мадрид. За да стигне до него, й е необходимо някой да я представи. Доколкото белгийският сценарий, за който са се споразумели с Ладу, предвижда да се представи за съмишленичка на германците, тя трябва да се свърже с тяхното разузнаване, а то най-вероятно е под разпореждането на военен аташе.

Германците имат няколко военни аташета в Мадрид, подчинени на посланика, принц Ратибов. Най-важният е капитан III ранг Херберт „Ханс” фон Крон. След него следва майор Амолд Кале. Няколко дни преди пристигането й към тях се е присъединил и по-младшият по чин лейтенант от военноморския флот Вилхелм Ка-нарис, сирак, постъпил в германските военноморски сили на осемнайсет години, който след време ще стане адмирал.

С Канарис, най-често представян като връзката й в германската легация в Мадрид, друг път – за неин любовник, който същевременно я държи и под око, всъщност така и не се запознава и до драматичния й край той няма дори представа за нейното съществуване. При избухването на войната той е двайсет и седем годишен военноморски аташе в Сантяго, Чили, където се озовава в лагер. Дружелюбните чилийци помагат на лейтенанта, който свободно говори испански, да избяга с фалшив чилийски паспорт на името на Рид Роса, с който, без да събуди ни най-малко подозрение у британските власти, той минава през Ламанша до Холандия, където като гражданин на неутрална държава го пускат да продължи за Берлин „по служба”. После с подправения си документ за самоличност той се връща в Испания през Фалмут.

Няколко часа след пристигането си в Мадрид Мата Хари иска от информацията на хотел „Риц” списъка на дипломатите, защото, както сама обяснила, й трябва адресът на един холандски дипломат в Мадрид. Тя обаче преглежда имената на германските официални представители, сред които, по думите й, се натъква на името на капитан Хауптмат фон Кале – военен аташе. По това време той вече е произведен в майор, но списъкът е остарял. Според германските регистри той не е „фон”. Малко вероятно е германският посланик в информацията, изпратена на испанското Министерство на външните работи, сам да му е присъдил благородническа титла, така че по-скоро самата Мата Хари, която няма силна памет за имена, а и „се увлича” по титли, просто в спомените си да му е приписала благородническо звание, подобаващо според нея на един относително опитен вече дипломат. Колкото и учудващо да е, френското разузнаване явно нищо не знае за тази основна фигура и приемайки грешката на Мата Хари за чиста монета, я преповтарят в документите си.

Тя си отбелязва адреса на Кале и още същия ден, 12 декември, му пише, че иска да се срещнат, и моли да й определи час. Пред Бушардон казва, че един прислужник (по думите й – „иконом”) я въвел в кабинета на Кале, където майорът, след като я поканил да седне, казал:

– Нямам навик да приемам дами, вероятно изпратени от противника, но във вас не се съмнявам.

Според думите й тя се засмяла и го запитала защо е толкова сигурен. Той отговорил, че причината е, че е произведен в майор отпреди десет месеца, което ще рече, че агент на съюзниците няма как да не го знае и не би се обърнал в писмо до него с „капитан”. Познавайки Мата Хари, а и агентурните служби, увереността му явно е крайно неоснователна.

За да направи впечатление, Мата Хари заговаря на френски, както изисква тогавашният дипломатически етикет, но далеч не всички дипломати го владеят като нея. Той отбелязва, че от визитната й картичка, която тя изпраща с писмото си (също на френски), е разбрал, че е холандка. (На картичката името й е фрауве Зеле Маклиод.) Дали не говори немски? Тя казва, че владее немски свободно, не по-зле от френски и че с цялата си душа е на страната на германците.

Според думите й разказва на Кале за ареста си в Берлин по подозрение, че е германка. Пита го коя е Клара Бенедикс. Без да отговаря на въпроса й, все едно не го е чул, той я поздравява за блестящия й немски.

С обичайната си склонност да преувеличава Мата Хари обяснява:

– Живях три години в Берлин.

Както тя разказва след време, Кале я пита дали познава немски офицери. Отговаря му, че е била любовница на Алфред Клиперт. Тогава той си припомня, че ги е виждал заедно в хотел „Карлтън” в Берлин, и казва, че знае, че е присъствала на маневрите в Силезия. Колкото до Клара Бенедикс, заявява, че не може да обсъжда въпроси, свързани с разузнаването, защото е обещал на испанския крал да не се занимава с агентурна дейност. Решено било, споделя той с нея според личните й спомени, германската агентура в Испания да бъде оставена единствено на генералния консул в Барселона – близо до френската граница. Все пак й обещава да попита барон Фон Роланд, германския генерален консул в Барселона, дали може да се издаде фалшив паспорт на германски поданик (имайки предвид вероятно Клара Бенедикс), но допълва, че идеята му се вижда чудата (singulier, както го цитира Мата Хари).

Както сама си спомня, той се отпуснал и й предложил цигара. Тя не отказва, но в онези дни – както и в редица ориенталски страни днес – това често е проверка доколко една непозната е „разкрепостена” жена или почтена дама. Взема цигарата и я пъхва в цигарето си.

– Направих всичко възможно да му завъртя ума (tres aimable) – казва тя. – Непрекъснато местех краката си. – (В онова време на дългите дамски поли, ако една жена иска да привлече вниманието към скритото под тях, това се смята за прелъстително поведение.)

– Постъпих, както би постъпила всяка жена – продължава тя, –ако иска да завладее един изискан мъж, и скоро знаех, че Фон Кале е мой.

Спомня си, че по някое време, както си седял отпуснат на стола, той й казал, че е много зает.

– Уморен съм – припомня си го тя да казва. – Опитвам се да организирам десант с подводница за неколцина немски и турски офицери във френската зона в Мароко. Това поглъща цялото ми време.

Доколкото нямаме основание да не вярваме на разказа на Мата Хари относно разговора им, Кале вероятно споделя с нея, както ще й кажат по-късно, остаряла информация – десант на германски и (арабскоговорящи) турски офицери на мароканския бряг с цел да разпалят недоволство против французите – вероятно за да види какво ще предприеме тя.

Мата Хари разказва, че оставя Кале, „след като го завладях” – вероятно евфемизъм, че е споделила леглото му и, както сама смята, го е убедила в прогерманските си симпатии. При разговора им тя подмята ту колко негодуват французите срещу начина, по който англичаните направляват военните действия, ту за надигащо се против правителството на Бриан недоволство, ту как гръцка принцеса се възползвала от ситуацията за лични цели, ту известната на цял Париж история за запланувана за пролетта офанзива на съюзниците.

Същата нощ, пак по пощата, тя изпраща на Ладу писмо, с което го информира, че е „подновила познанството си” с „високопоставен в посолството” (в Мадрид) германски офицер и докладва какво е научила – за десанта с подводница. Доколкото Кале й казва, че цялата агентура е съсредоточена в Барселона (очевидно споделеното от него във връзка с плана с подводния десант означава, че споразумението с Испания не се спазва) и й обещава да повдигне въпроса за паспорта пред генералния консул там, Мата Хари пише, че явно Фон Роланд оглавява германската агентура в Испания.

Писмото си до Ладу тя завършва с думите: „Очаквам инструкциите ви, мога да изтръгна каквото пожелая от информатора си.” Писмото не се съхранява в архивите и за съдържанието му авторът се осланя на протоколите от разпитите на Мата Хари.

Междувременно Кале – както скоро ще стане ясно – вече е изпратил запитване до германското разузнаване в Холандия през Берлин още преди срещата им в кабинета му дали е известно нещо за тази холандка, поискала среща с офицер от германската агентура. Този следобед сто на сто го е убедил, че си има работа с неумела agente provocatrice, изпратена му от французите, и, както по-късно се разбира, незабавно измисля как да се справи с нея.

За свой късмет – или може би нещастие, предвид последвалите събития – от списъка на дипломатическите представители тя се спира на Фон Кале, а не на Фон Крон, който по същото време е любовник на Марте Ришар – френска агентка, също отседнала в „Риц”. След години Марте Ришар написва автобиографията си, името й се споменава и в книгата на Ладу, след войната, а французите правят за нея и филм. Именно тази смела вдовица, а не Мата Хари, както гласи легедната, е истинската куртизанка шпионин и двоен агент. Ладу не е споменавал на Марте Ришар за Мата Хари, а по стил „френският фарс”, наречен разузнаване, би се доближил още повече до драматургията на Куртлин, ако Фон Крон бе излъгал една френска агентка с помощта на друга. След екзекуцията на Мата Хари по изтекла от процеса информация, публикувана във френския печат, Марте Ришар узнава, че Мата Хари е била любовница и подчинена на германски аташе в Мадрид, упоменат като „Фон К...”. След време тя си спомня как, убедена, че нахлуват в нейни територии (тъй като Кале не е „фон”), естествено, изиграва страхотна сцена на ревност пред Фон Крон, който искрено твърди, че е невинен и никога не й е изневерявал.

Марте Ришар, истинската прелъстителка – двоен агент и героиня от войната – години по-късно, чак след Втората световна война, е избрана за депутат във френския парламент и се прославя със „закона Марте Ришар”, който забранява легалната проституция във Франция. (В определен смисъл това е ирония на съдбата, доколкото през Първата световна война разузнавателните служби на Франция й плащат, за да спи с Фон Крон. Вече в дълбока старост пред френската преса тя съжалява, че е предложила закона, защото той просто връща проституцията отново на улицата в ръцете на сводници и гангстери.) Когато мемоарите й, озаглавени „Ma vie d’esrionne” („Животът ми като агент”) излизат през трийсетте години, тя казва пред репортери, че положението й в Мадрид е много близко до кратковременната роля на Мата Хари там и че в онези години като двоен агент и нея като нищо би могло да я сполети участта на Мата Хари. „Само че на мен се падна Почетният легион, а на Мата Хари – екзекуторският взвод”, казва тя.