Шанел днес е символ на красота и на съблазнителни ухания. Неизменно името на дизайнерката се свързва с един от най-известните парфюми в света. Затова е трудно човек да повярва, че самата Коко дълго се е чудила дали изобщо да го създава. Защото тя се е възприемала като модистка, не като парфюмеристка. Ароматът се ражда по-скоро случайно и никой навремето не очаква огромния му успех.
Всъщност Габриел – както е истинското име на Коко - изобщо не мисли да създава аромат. Идеята й подхвърля нейният любим Артър Кейпъл. Връзката им е страстна и изпълнена с множество сътресения. Той официално е женен за друга, но твърди, че обожава Габриел, и тя решава да го обича с недостатъците му.
Артър я вдъхновява, възпитава,
проправя пътя й във висшето общество. И когато тя става все по-известна като модистка, именно Кейпъл й дава идеята да създаде аромат със своето име. Шанел първоначално е скептична – тя е перфекционист и се занимава единствено с неща, от които разбира. Тя категорично следи процеса на изработване на всяка една шапка, на всяка една рокля. Това е и тайната й за успех – че държи под контрол всеки продукт, излизащ от ателието й.
Затова не се запленява веднага от идеята за парфюм. Та тя умее да носи ароматите, но не разбира нищо от създаването им. И не е готова просто да се довери на някой занаятчия. Това, което преобръща мнението й, е неочакваната смърт на Артър, който загива в катастрофа. Габриел е покрусена. Тя дори боядисва стените на спалнята си в черно и отказва да излиза със седмици.
Когато се съвзема обаче, се вкопчва в идеята да създаде парфюм в памет на Кейпъл.
Сякаш така ще запази спомена за страстта им жив. Историята е разказана от известната немска писателка Мишел Марли в “Мадмоазел Коко и ароматът на любовта”. В книгата се разкрива, че именно мъката на Габриел я тласка към това да се реши да рискува и да създаде парфюм.
Но Шанел отново процедира по своя начин. Първоначално се посвещава
да изучава всичко за парфюмите,
съставките, как се извличат, как се комбинират. Свързва се с едни от най-емблематичните парфюмеристи на своето време - Франсоа Коти и Ернест Бо. Предлагат й те да създадат аромат, а тя просто да му даде име. Но Габриел не иска и да чуе. Дали защото е особена, или защото е перфекционистка, но тя държи да участва в целия процес и да вземе всяко едно от решенията по пътя – от съставките до флакона и чак тогава името.
Първоначално е категорична, че иска поръчка от стотина бройки – само за подарък за Коледа за най-верните й клиентки. Нито смята да го превръща в серия, нито да го продава. Габриел държи на мнението си и дори се смее, че някой ще пожелае да си купи парфюм от нейната къща – та тя е дизайнер. По-късно все пак променя убежденията си под влиянието на близката си приятелка Мися Серт.
Но докато се стигне дотам, минава дълго време.
Шанел не е доволна от първоначалните проби за парфюм. Тя е
обсебена от спомена за аромат,
който е усетила преди години и иска да пресъздаде величието му. Съдбата отново се намесва и именно новата любов на Габриел се оказва ключът към откриването на тайната съставка.
Това е триумф за малката бедна селянка – да може да си позволи да издържа не само себе си, но и млад любовник, и то не какъв да е, а с кралско потекло. А черешката на тортата е, че князът й разкрива тайната на аромата, който Шанел преследва – парфюм, създаван в миналото само за руските княгини.
Случайност ли е, че именно сестрата на княза пази един от последните флакони? Благодарение на него парфюмеристът Ернест Бо разгадава коя е съставката, която така е обсебила Габриел. След това нещата се нареждат бързо – тя избира всяка една от останалите съставки и започват опитите.
Когато Бо й предлага няколко варианта,
Шанел избира петия пореден
И въпреки че първоначално смята да го кръсти с вълнуващо име, променя мнението си и го оставя само с номер.
Това предизвиква още по-голям интерес и ароматът се превръща в най-търсения веднага след появата си. Габриел разбира, че ограничението за стотина бройки, което сама си е наложила, е безсмислено.
Коментари (0)
Вашият коментар