Тази висока австралийка е спечелила всяка важна награда в света на киното. Озвучава анимационни филми и пее завидно добре. Помните феноменалния й дует с Юън Макгрегър от „Мулен Руж“, нали?
Никол, спонтанен човек ли сте?
Спонтанна съм по природа. Съгласна съм за каквото и да е. Мисля, че е добро качество. Искам да видя и да направя възможно най-много неща и да направя откачени неща, които много хора не биха.
А в работата си?
Мисля, че в творчеството ми винаги съм била такава. Обичам да опитвам разни неща и да поемам рискове. Наскоро снимах филм, наречен „Унищожителят“, и беше толкова различен от всичко, което съм правила. Израснах с филмите, които Ал Пачино, Де Ниро, Джийн Хекман и всички хора от 70-те правиха – криминалните трилъри. Мислих си: „Къде е женската роля в тях?“
Няма такава! Трябваше ли Ви време, за да забележите липсата на баланс в индустрията?
Понеже съм от Австралия имах по-различна представа за правенето на филми. Бях в театрално училище и доста сценаристи писаха за мен. „Мъртво вълнение“ и „Виетнам“ бяха писани за мен... Но по това време нямаше много жени сценаристи. Джейн Кампион беше първата, която ме „взе под крилото си“; тя изигра голяма роля в изграждането ми и все още е една от много близките ми приятели. Една от дъщерите ми има интерес към правенето на филми – и това отвори очите ми още повече.
По какъв начин?
Няма много училища, в които едно 10-годишно дете да учи монтаж. Част от мисията е да се опитаме да създадем такива места и институции, които да позволяват на младите момичета да намерят гласа си чрез камерата или да подобрят техническите си умения.
Бихте ли окуражили дъщеря си да стане част от филмовата индустрия?
Аз не окуражавам и не разубеждавам, аз просто следвам. Към какво имаш интерес и как мога да помогна? Сам избираш пътя, а аз съм тук, за да те подкрепям.
Тази философия стига ли и до колегите Ви в индустрията?
Голяма част от кариерата ми мина с възможности, предложени от други хора. Ако аз съм в позицията да дам възможност на някого, тогава ще го направя. В момента съм във фаза, в която реалността трябва да се среща с очакванията ми. Когато чух за изискванията на Карин Кусама в „Унищожителят“ как иска да изглеждам и достоверността... Реших, че ролята е само за мен!
Колко време Ви е необходимо, за да излезете от такава роля?
Когато снимките свършиха, бях много щастлива, семейството ми също, защото атмосферата беше ужасна. Наистина беше неприятно. Не ми харесваше да съм в тази роля за такъв период от време. Просто исках да се върна към моя живот. Конкретно тази роля не можах да я изиграя, просто трябваше да съм нея.
Трябва да е било изтощително.
Беше неудобно! Имахме седем седмици да снимаме филма и бяхме притиснати. Снимахме дълги часове и нощи и беше изтощително както физически, така и емоционално. Нямаше как просто да отида и да го изиграя. Щеше да е все едно да вляза в роля, а аз исках да е напълно реалистично. Затова и не общувах много.
Изолирали сте се?
Е, бях с децата и съпруга ми, но през повечето време бях изморена и се грижиха за мен. Беше изморително и тревожно.
Отказвали ли сте роля само защото сте чувствали, че не може да я изиграете на този етап от живота си?
Да.
Често ли се случва?
Случва се, не знам дали е често, но се случва. И това са били роли, които са печелели големи награди. Имам причини да правя някои неща и знам какво могат да понесат тялото и душата ми. Мисля, че просто това е животът и се случва да си тръгнеш от някои неща доста често.
Изглежда, че през годините сте разбрали докъде се простират лимитите ви.
Всъщност това има повече връзка със семейството ми и какво ми дава то. Ако бях сама, сигурно щях да ходя на много места и да правя много неща. Но не съм. Имам семейство, което е на първо място и е най-важно. Няма да го рискувам. Някой път има взимане и даване, не може всичко да е идеално, но ако нещо ще стресира семейството ми в повече, тогава не се захващам с нещо.
Източник: The Talks
Коментари (0)
Вашият коментар