Рядко се появяват книги, които след прочита им да оставят читателя без дъх. Такава книга е автобиографията на една от най-влиятелните фигури на съвремието, на носителя на Нобелова награда за мир – Шимон Перес. „Няма място за малки мечти” (от Книгоиздателска къща „ТРУД”) излиза в луксозно издание с кожени корици и обложка. Книгата вече е световен бестселър, а от поведението, логиката и политиката на Шимон Перес би трябвало поука да вземе всеки съвременен политик.
Решителна е и ролята му в създаването на програмата за ядрена енергия за мирни цели. Както Перес пише: „Притежанието на ядрена сила е възпиране. А възпирането според мен беше първата стъпка към мира… След доста четене и изследвания, и разговори с експерти реших, че Израел трябва да стане световен лидер в развитието на нанотехнологиите. И именно там, в най-миниатюрната от технологиите, виждах величествени мечти за Израел като център на следващата научна революция, незаменим за всички по света”. Заслугите му в развитието на науката и технологиите е също несъизмерима.
Неговият отказ да се предаде на натиска на обикновеното политическо мислене и норми му помага да спаси израелската икономика и да проведе някои от най-сложните военни операции в историята, като легендарната операция „Ентебе”. И въпреки всичко, колкото и важна да е ролята му на военачалник, неговата трансформация от ястреб в гълъб го прави така дълбокоуважаван, почитан и респектиращ политик сред съвременниците му.
В тази последна негова книга, завършена седмици преди да почине, Шимон Перес предлага дългоочакваната лична гледна точка на най-значимите за Израел събития, през призмата му именно на „вземащия” решения. „Няма място за малки мечти” проследява събитията, протекли няколко десетилетия, но основната й роля е да разкаже не как нещата са случили, а защо?
„Реших, че осъществяването на една цел струва повече от доверието, повече от популярността, повече от титлите. Не че не желаех подобни неща, но за да ги стигна без действие, риск и смелост щеше да бъде празна работа… Реших да не се огъвам и да не отстъпвам на мечтите си, а вместо това да мисля творчески и откривателски за пътя, който трябваше да следва младата ни държава. Исках тази страна да процъфтява, да бъде мирна и морална. Така че се оставях на мечтите си и отказах да се отдам на житейския цинизъм”
Шимон Перес (1923–2016 г.) е един от основателите на съвременен Израел и може би най-важната политическа фигура, която повече от шест десетилетия е архитект на държавата, превръщайки я от древна, крехка област в глобална сила. През 1994 година той е награден с Нобелова награда за мир за неимоверните си усилия при изграждането на мира между Израел и Палестина. През 1996 година основава Център за мир и иновации „Перес” – организация с идеална цел, която насърчава помирението, толерантността и иновациите по целия свят.
Представянето на книгата е състоя в НБ "Св. Св. Кирил и Методий", а специален гост на събитието беше най-малкия син на Шимон Перес - Хеми Перес.
Книгата може да поръчаш тук!







Коментари (0)
Вашият коментар