Ясновидецът Любомир Алексиев: Духът на Ванга продължава да ни помага

Миналия път, когато разговарях с Любомир Алексиев, не очаквах, че това интервю ще бъде най-четеният текст в историята на сайта MILA.BG. Години след публикуването му все още получаваме писма от читатели, които искат да се свържат с ясновидеца. Защото всеки, който се е срещал с Любо веднъж, е усетил, че връзката с невидимото може да бъде изумително осезаема. Защото Любо, който е теолог по образование и ерудит по своята същност, има повече от дарба да броди из бъдещето. Той има дарбата да броди из човешката душа и да повива с думи онези рани, които няма кой друг да съзре.

С Любомир неведнъж сме обсъждали темата за заложбата му и за това дали, когато търсим отговори от него, когато търсим помощ в способността му да вижда в бъдещето, ние не влизаме в противоречие с християнската вяра. Този път отново открехнахме темата, но вече на фона на един разговор, в който поканихме и духа на леля Ванга.

Повод за това е документалният филм „Ванга – човек и феномен“, в който Любо има значимо участие. Лентата не само разкрива непознати досега подробности от битието на Ванга, но и неизвестни нейни предсказания. Филмът ни среща със спомените за нея на ближни на пророчицата, станали свидетели на земния й път, но пожелали да говорят чак сега...

„Да, виждам я понякога като много други духове“, отговаря Любо на въпроса ми дали духът на леля Ванга е наоколо. И стаята, в която се намираме, се изпълва с топла, присъствена светлина... и неиния образ,като отражение във вода.

Новата документална продукция е необикновена. Защото ако документалистите на живия път могат да говорят само за онова, което са видели и до чиято жива материя са се докосвали, Любомир Алексиев ще документира какво се случва с леля Ванга отвъд...

Нека не ви звучи странно, страшно или неистинно. Нито Ванга, нито Любомир имат нужда от още доказателства за извънредните си дарби. Помощта, дадена от тях на стотици хора, е била, е и ще пребъде дори след финалните надписи на собствените им животи. И както казва днешният ми събеседник: „На кой когато му дойде времето, ще му се отворят очите за духовните дела и той сам ще прогледне извън представите си за настоящето и за сегашните си виждания за живота. Защото ние сме хора в развитие и носим Бог вътре в себе си.“

Любо, благодаря, че отново ни се довери, за да разкажеш именно чрез нас за филма „Ванга – човек и феномен“. Как възникна идеята за него?

Бяхме потърсени от човек, който в момента е и дейно участващ в самия филм. Целта беше да говоря за Ванга от гледната точка на човек, който се занимава със сходни до нея неща. Казвам сходни, защото за много хора дарбата, гледането, или ясновидството, е едно и също, а всъщност те са различни. Зависи не само от духа на пророчеството или на прозорливостта, както я нарича Православната църква. Зависи и от душевността на самия човек, който е носител на цялата тази енергия. Това не е само поток от информация, нито поток от картинки, които наподобяват филм. Това е много сензитивна енергия, с много високи резолюции и с висока магнитност. Тя е носител и отпечатък на определени събития, които се случват в миналото, настоящето и бъдещето, предначертано от Бог.

По един и същи начин ли пророкуваш ти, както е проророкувала Ванга? Какво е общото във вашето виждане, във вашата енергия?

Една и съща е, но хората, които след това я препредаваме, сме различни. Различни сме по индивидуалност, различни сме по магнетизъм и разбиране за начина, по които я употребяваме. Всеки от нас има определена мисия и начин, по който да докосне хората. Срещата между Бог и хората е изключително важни за Бог, защото Той им дава посоки. За съжаление те невинаги ги разбират, защото често подхождат към информацията със стремеж да я нагласят спрямо собствените си очаквания. Много малка част от хората са готови да чуят различното. Повечето искат да чуят от нас, ясновидците, това, което си представят и са си съградили като планове. Основното нещо на един ясновидец е да бъде истинен. Да остане истинен човек към самите хора и в отношението си към тях. В моментите на истината понякога може да бъде груб, може да бъде и много благ. Тази дарба не е контролирана извън хората, които я притежават, и те невинаги имат възможността да извършат определия тип дейност за другите.

Винаги ли ти се дава точната информация?

Дава се информацията, която трябва да се даде на човек, за да се осъзнае, да прогледне в нещата. И в тях да намери пътеки, отговори, връзки. Преди с теб сме говорили за силата на връзките и смисъла на човешкия живот... как минава през всички връзки между хората, природата, животните, защото всички сме в една обща енергийна връзка. Дори да го подозираме, ние не можем да си представим колко силни са тези връзки и колко ясно изградени са в самото пространство около нас. Има много случаи, в които животни отнемат болката на хора, а хората често помагат на животни. Можем да говорим на един език. Това се случва и с природата – някои получават помощ от камъните, от растенията. Всички сме във връзка, взаимно свързани. Ако ние подценим тази връзка, това означава да не си даваме сметка за това кои сме и къде точно се намираме.

Мислиш ли, че от времето на леля Ванга до днес има повече осъзнатост тук, в България?

Не, времената не са същите. Малко й завиждам за времето, в което тя живееше, от гледна точка на чистотата на отношенията и приятелството в хората. Но пък отношението на властите и на цялата тази група, която управляваше живота на хората, не беше добро. На хората им бяха отнети много свободи. И въпреки всичко тя успя да бъде стожер на вярата във време, когато вярата беше преследвана. Тя беше използвана но си завърши мисията изключително целесъобразно, свързано от и в името на Бог.

Докато правехте филма, имаше ли факти за живота й, които изненадаха самия теб?

Приживе имах две много кратки срещи с нея, в които обаче не сме разговаряли. Тя за мен винаги е била изключително магнетична и определено респектираше и впечатляваше. За нея и нейните способности първо ми е разказвала моята маминка, когато бях малко дете. Във филма казах, тя беше легенда приживе. Народът на България я носеше в сърцето си. Народът на България се вслушваше в нея. Търсеше я за помощ тогава когато Църквата не можеше да изрази себе си, нямаше такова право. Впоследствие се появиха разни момчета, богослови, някои от които свързани с клира, едно от които написа книга против нея и против Петър Дънов. Но в тяхното изследване има огромно недооценяване на много факти. Фактите според мен би трябвало да подсказват на хората точно обратното – за силата на Бог и за начина, по който Той се проявявя. За това, че дори в най-комунистическото време, когато можеше да попаднеш в концлагер, ако имаш такива способности, Ванга респектираше и накара много хора да си променят мисленето и да вярват в Бог. Тя успя да остане независима, да се съхрани като човек, който говори на хората за Бог, за религия, за Космос, за извънземен разум, и да дава насоки извън определените догми. Някои свещенослужители спряха да бъдат посредник между хората и Бог в чистия му смисъл. Успяха да опорочат този смисъл. Не всички, разбира се. Посредникът, или пратеникът на Бог, трябва да бъде какъвто е в момента например нашият Патриарх. Добър и кротък човек, отдаден на Бог и на Вярата. Човек, който да бъде водач. Духовен човек, а не материален.

Не забравайте, че връзката между човек и Бог е свещена. Ние, ясновидците, сме тези, които заставаме между Бог и хората, отдадени на най-съществените неща - болките на хората и проблемите им. 

Във филма ще покажете непознати до този момент предсказания на леля Ванга. Можеш ли да издадеш нещо от тях?

Ще оставя това на любопиството на зрителя. Да кажем само, че едно от тях е свързано с Третата световна война.

Спомена, че приживе си имал индиректна среща с леля Ванга. Виждаш ли я и в момента?

Да, както и много други духове.

Спокойна ли е тя?

Виждал съм я в моменти, в които е много ядосана, виждал съм я и в моменти, в които е спокойна. Ядосана я видях веднъж заради нейния храм в Рупите. За начина, по който служеха там. Но кой не е грешен на този свят, важното е да поправяме грешките си! 

Не смятам, че около нея трябва отново да намесваме човешките взаимоотношения и материализма. Тя преживя изключително много душевни и телесни болки, но зае достойно място в историята и се превърна в път за толкова хора. Знам, че нейният дух не спира да помага и работи. Не само в България. Изключително много хора ми разказват за контакти с нея, за срещи със самия дух, някои от тях във видения, други - насън. Има хора, които са с екстрасензорни способности и са свързани с нея в една обща верига. Нейният дух ще продължава да работи и да помага. Това е част от смисъла на Божествения път. Когато нещо не трябва да съществува, Бог сам го прекратява. Той сам го унищожава. Но ако продължава да работи, ако продължава да служи на хората, значи се развива по благословията и с решението на Бог. Кои сме ние, за да се месим?! Затова трябва да бъдем много внимателни, когато определяме хората. Трябва да бъдем много наблюдателни и погледът ни да бъде насочен навътре в нас. Защото ако знаем, че Бог е вдъхнал дъха си във всеки един от нас, ще знаем, че Бог живее чрез дъха си във всеки един от нас. Тогава когато вършим или говорим неща един против друг, ние говорим и ги вършим против Бог. Което е нарушение на Божия план и Божиите заповеди и основно разрушава първата основна догма.

Ще ни разкажеш ли за апостол Павел и неговото послание до коринтяните? За какви духовни дарби говори той?

Най-интересното е, че във Вехтия завет има строга забрана за еврейския народ да се занимава с ясновидство, призоваване на мъртъвци т.н. Но има описан случай с пророк Самуил, в който са призовавани мъртъвци. Което е двоен стандарт. Забранено е, но съществува и можем да го ползваме. Аз лично съм скептичен относно авторството на някои от тези книги и мисля, че в тях има добавяне на текстове, промяна на фрази, прибавки, неправилен превод. Би трябвало след време да бъдат изчистени от оригиналните текстове. Тогава ние самите ще имаме възможността да се радваме на един донякъде обективен превод на Вехтия завет.

Вехтия завет беше обновен от нашия Господ Исус Христос, който дойде, за да ни остави Новия Завет. Потърсете в него, за да видим какви точно забрани ни налага Той. Има един много интересен парадокс. Ако приемем тезата, че всички пророци до свети Йоан Кръстител приключват със пророческото служение, то бихме се изненадали много, когато в книгите Деяния на Светите Апостоли открием нови такива. Прочетете и Второ Послание към Коринтяни на Апостол Павел, главите от 12 до 15, и ще се изненадате  какво Св. Павел говори за пророчеството и дарбите. Потърсете и ще намерите. Почукайте и ще ви се отвори.

Какво можеш да кажеш от мястото, на което ти се намираш и виждаш, за духа на хората днес? Какво им дава и отнема смисъл? Лесно губим себе си в това объркано общество, лесно губим дъха...

Ние живеем в свят, в който изкушенията са навсякъде. Наричаме ги свобода. Нека не забравяме, че в тези времена плявата ще бъде пресята от житото. Греховете видимо се множат. Порнографията, убийствата, безправието, неправилният начин, по който се употребява и работи правосъдната система, довежда хората до стрес, страх и липса на вяра. Но виждам и хора, които ми разказват срещите си с отвъдния свят. Срещам все повече хора, които ми споделят, че имат разностранни духовни търсения, които търсят нови познания. Аз лично смятам, че повечето хора живеят и имат вяра. Това, че са загубили доверието си към институциите и обществения строй, не означава, че са загубили вярата си. Може би в нас, българите, винаги ще съществува и една малка част от онова езичество, в което първоначално са живели предците ни.

Има хора, които изповядват древните постулати в начина си на живот. Въпреки това те живеят, адаптирайки се много добре в нашето съвремие. Има и хора, които изповядват най-съвременните постулати в начина си на живот и създават бъдещето. Тоест в нашето време ние наблюдаваме хора, които живеят в бъдещето, заедно с хора, които живеят в много древното минало. Ние представляваме един пъстър и многолик свят, който енергията на Бог не спира да изгражда и твори. Този свят никога нищо не губи. Всичко се вписва в огромната магнитна лента, в която всички спомени, всички минали действия са записани, записани са и тези, които са предначертани да се случат. До каква степен ще ни бъде дадено да знаем бъдещето, зависи единствено от Бог. То съществува и се движи на много бърза скорост. Ние сме вътре в него и трябва да си даваме сметка, че нашите действия остават записани, да не забравяме, че рано или късно ще размишляваме върху тях и ще доказваме правотата си. Може би когато изгледаме целия филм на живота си, когато го съпоставим с цялата история и видим какъв е бил планът на Бог за нас, тогава ще разберем това, което сме успели да направим, за да можем да оширим картината, която Бог предначертава пред нас.