В сезона на грипа и респираторните заболявания, като превантивно средство, могат да се ползват някои добре познати и широко разпространени у нас билки. Повечето от тях имат силно антисептично действие, характерен, силен аромат и освен това ако не ви помогнат, поне няма да ви навредят.
Запознайте се с босилека, градинския чай, евкалипта, исландския лишей и лайката, с тяхното, разпространение, химичен състав, действие и употреба.
1. Босилек – Ocimum basilicum L.
Семейство Устоцветни – Lamiaceae
Разпространение. За пръв път босилекът се среща в тропична и субтропична Азия. У нас е разпространено растение.
Описание. Едногодишно тревисто растение. Стъблото е голо, четириръбесто, разклонено, с дълги дръжки, яйцевидни, заострени, целокрайни, рядко назъбени. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови, и са разположени в пазвите на листата по върховете на стъблото, 5-делна чашка, 5-делно венче, 4 тичинки. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафяво-черни орехчета. Цялото растение излъчва приятна миризма.
Използваема част. Стръковете на растението, брани по време на цъфтежа (юли-август). Срок на годност на изсушеното растение – 1 година.
Химичен състав. Етерично масло (състои се от евгенол, линалоол, цинеол, метилхавикол, гераниол, мирцен, пинен, оцимен, анетол и др.), горчиво вещество, гликозиди, сапонини, танини, органични киселини, минерални соли и др.
Действие и приложение. Босилекът притежава противомикробно действие, което се дължи на етеричното масло, също така и противовъзпалително, спазмолитично, противокашлично действие. Употребява се при стомашни и чревни болки, задух, кашлица, газове, хроничен запек, повръщане, чернодробни и бъбречни възпаления и др. Външно: за жабурене при гърлобол и болки във венците.
Употреба. Като запарка – 2 супени лъжици от билката в 0,5 л вода.
Внимание! Да не се взима в голямо количество и продължително време.
2. Градински чай – Salvia officinalis L.
(божо дърво, какуле, ливанче, рожково биле, къделка)
Семейство Устоцветни – Lamiaceae
Разпространение. Родина на билката е Средиземноморието. Отглежда се и у нас.
Описание. Полухраст. Стъблото е четириръбесто, разклонено и покрито с власинки, високо до 1 м. Листата са ланцетовидни, дребноназъбени, срещуположни; младите са сребристо-бели главно от долната страна (поради изобилие на власинки по тях). Цветовете са синьо-виолетови и събрани на върха на стъблото в класовидни съцветия. Чашката е фуниевидна, 5-делна, тръбесто венче, 2 тичинки. Плодът се разпада на 4 орехчета с тъмнокафяв или черен цвят. Цялото растение излъчва приятна миризма.
Използваема част. Листата на растението, брани преди цъфтежа през май и след цъфтежа през септември. Срок на годност – 2 години.
Химичен състав. Етерично масло (състои се от циенол, салвен, туйон, пинен, d-борнеол, d-камфен и др.), алкалоиди, дъбилни вещества, смоли, фитонциди, сапонини, провитамин А, витамини (С и РР), тритерпени, горчиво вещество и др.
Действие и приложение. Противовъзпалително, дезинфекционно, запичащо, кръвоспиращо и ограничаващо потоотделянето действие. Това се дължи главно на съдържащите се в билката танини и етерични масла. Прилага се при стомашни и чревни възпаления и възпаления на дихателните органи. Листата на билката се употребяват в нашата народна медицина при нощно изпотяване, язва на стомаха и червата, за намаляване на млякото у кърмачките при отбиване на децата, чернодробни и жлъчни страдания, хемороиди, отслабена памет, високо кръвно налягане, артериосклероза и др. Външно: за гаргара при зъбобол и гърлобол; за бани (и вътрешно) при парализи.
Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица в 0,5 л вода.
3. Евкалипт – Eucalyptus globulus Labill.
Семейство Миртови – Myrtaceae
Разпространение. Родина на евкалипта е Австралия. Култивира се във всички райони на света със субтропичен климат.
Описание. Дърво, достигащо на височина над 100 м. Младите клонки са четириръбести и покрити със сребрист восъчен налеп. Листата са срещуположни, с къса дръжка, ланцетовидни, с жлези, богати на етерично масло, приседнали, със сърцевидна основа. Отгоре са зелени, а отдолу – сребристобели, покрити с дебел восъчен налеп. Цветовете са дребни. Плодът е кутийка с много семена.
Използваема част. Листата, брани наесен (септември-октомври). Срок на годност на изсушените листа – 3 години.
Действие и приложение. Антисептично, противовъзпалително, противопаразитно и отхрачващо действие, което се дължи главно на съдържащото се в растението етерично масло. Употребява се при задух, възпаление на гърлото, пресипнал глас, при висока температура, глисти и др. Външно: за бани при рани, язви, циреи, абсцеси; за жабурене при гърлобол; за промивки при кожни възпаления и гнойни рани; маслото в смес със зехтин (в съотношение 1:20) – против хрема, бронхити.
Употреба. Като запарка – 1 супена лъжица от листата в 400 мл вода. Пие се по 50 мл преди ядене 4 пъти дневно, подсладена с мед.
4. Исландски лишей – Cetraria islandica (L.) Ach.
(гръден лишайник)
Семейство Пармелиеви – Parmeliaceae
Разпространение. Из гористите и скалистите места, до 1500 м надморска височина, във всички наши планини.
Описание. Многогодишно талусно растение с изправен, виловидно разклонен и кожест, стигащ на височина до 10 см талус. Дяловете са улейвидни и свити, осеяни по ръба с къси четинки, на цвят кафяво-зелени или кафяви, отдолу по-светли, с белезникави петна. Спороносните органи (апотициите) се намират по върховете на талусните разклонения, паничковидни, отначало зелени, впоследствие кафяви.
Използваема част. Талусът на растението, което се бере през цялата година. Срок на годност – 3 години.
Химичен състав. Киселини – протолихестеринова (действа резорбиращо), паралихестеринова, протоцетрарова, фумаропротоцетрарова (на която се дължи горчивият вкус), слузните полизахариди лихенин и изолихенин, горчива цетрарова киселина (лишейна скорбяла), фумарова киселина, усинова киселина (действаща против туберкулозни бацили), протолихестеринова киселина (увеличаващо резорбцията действие), витамини В1, В2, В12, провитамин А, минерални соли, белтъчини, восък и др.
Действие и приложение. Омекчаващо, отхрачващо, възбуждащо апетита. Лечебното действие се дължи главно на слузните и горчиви вещества, съдържащи се в билката. Употребява се при задух, стомашна тежест, заболявания на черния дроб, възпаление на пикочните пътища, диария, хроничен запек, туберкулоза, гуша, хроничен запек и др. Външно: за компреси при изгаряния, рани и язви по кожата.
Употреба. Като отвара – 1 супена лъжица в 0,5 л вода за ден. В народната медицина се употребяват и дъбовият лишей (Evernia prunastri L.), и брадатият лишей (Usnea barbata Fr.). Те се развиват по стъблата и клоните на широколистните и иглолистните дървета. Събират се рано напролет – март-април, или наесен – септември-октомври. Имат действие, подобно на това на исландския лишей. Брадатият лишей се е употребявал в миналото при туберкулоза.
5. Лайка – Matricaria chamomilla L.
(лайкучка, белиоч, бяла рада, бял попок, друмиче, въртипоп, кумич, подрумиче, попадия, рамон)
Семейство Сложноцветни – Asteraceae
Разпространение. Из посеви, пътища, из населени места, до 1000 м надморска височина, навсякъде из България.
Описание. Едногодишно тревисто растение. Голо и разклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са последователни, двойно до тройно нишковидно пересто нарязани. Цветните кошнички са разположени по върховете на стъблото на дълги дръжки. Периферните цветчета са бели, езичести. Вътрешните са жълти, фуниевидни, двуполови. Цветното ложе, което е характерно за лайката, е изпъкнало и отвътре кухо. Плодът е продълговата кафяво-зелена семка. Растението излъчва приятна миризма.
Използваема част. Цветните кошнички, брани по време на цъфтежа (май-август). Срок на годност на изсушената билка – 1 година.
Химичен състав. Етерично масло (състои се от хамазулен, азулен, кадинен, терпени и сесквитерпени), флавоноиди, фитостерин, витамин С, провитамин А, горчиви вещества, слуз, кумарин, апигенин, матрицин, апиин, херниарин, холин, глицериди на мастни киселини, минерални соли и др.
Действие и приложение. Билката притежава противовъзпалително, антисептично, кръвоспиращо, болкоуспокоително, потогонно и жлъчегонно действие. Лечебният ефект се дължи на съдържащото се в билката етерично масло, което стимулира централната нервна система и усилва рефлекторната деятелност. Установено е, че растението влияе върху ускоряването на дишането, на ритъма на сърцето и разширяването на мозъчните съдове. Дезинфекционното и противовъзпалителното действие на етеричното масло се дължат главно на съдържащия се в маслото хемазулен, а съдържащите се гликозиди в билката увеличават секрецията на стомашно-чревната система, като усилват отделянето на жлъчка и възбуждат апетита. Употребява се при заболявания на стомашно-чревната система и при възпаление на горните дихателни пътища. В народната медицина се приема при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, при затруднено уриниране и отделяне на кръв с урината, за регулиране на менструацията, безсъние, при висока температура, при гастрит, колит, лош дъх, главоболие, жълтеница, епилепсия, хистерия и др. Външно: за жабурене при зъбобол, гърлобол, ранички в устата; за промивки при бяло течение; за бани при потене на краката и хемороиди; за компреси при рани и циреи.
Употреба. 1 супена лъжица се залива с 200 мл вряла вода. Кисне половин час и се изпива наведнъж. Това се прави 3 пъти дневно, защото хемазуленът, на който се дължи противовъзпалителното действие, при престояване във вода дълго време се разлага.
Внимание! Лайката при някои хора може да отключи алергични реакции.
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар