Защо желязото е толкова важно за здравето на децата

Знаете ли, че желязото е изключително важно за нормалното развитие на човешкия организъм и неговото добро общо състояние? Много често дефицита на желязо в кръвта остава неустановен, тъй като симптомите могат да се сбъркат с обикновена преумора, стрес или претоварване. Освен това е изключително важно децата да поемат необходимото количество желязо. Основния начин да си набавяме достатъчно желязо е чрез храната. Ето защо, ако имаме проблем с желязото в кръвта, трябва да внимаваме какво ядем.

Желязо (Fe)

Ако ви липсва достатъчно воля; ако вашата деятелност е затруднена без видима причина; ако сте зиморничави и крайниците ви изстиват бързо, а бледността на кожата ви е постоянна; ако усещате все по-чести замайвания и дори склонност към припадъци; ако неспокойствието започне да съпровожда дните ви от сутрин до вечер, а към него се добавят и безпричинни страхове; ако най-после ви напусне дори отчасти смелостта да живеете – не бързайте да се отчайвате, а помислете за желязото.

Това е металът с най-високо съдържание в човешкия организъм.

Седемдесеткилограмов мъж носи в себе си 5,85 г желязо. Чернокос ли е – стига му. Русокос ли е – ще му е нужно още малко. Желязото се разпределя в организма по следния начин:

– в хемоглобина – 3,25 г;

– в миоглобина – 0,60 г;

– в цитохрома – около 1 г;

– в плазмата – 3–4 мг;

– резерва около 1 г.

Така желязото присъства в целия организъм, но именно кръвта и по-специално еритроцитите съдържат най-много желязо под формата на хемоглобин.

Хемоглобинът се състои от два елемента: безцветен белтък (глобин) със собствена структура за всеки индивид и един железен пигмент ? хематин, еднакъв при всички същества с червена кръв.

Съдържанието на хемоглобин у новороденото, както и в първите дни от живота му, достига 150?160 мг, което е свързано с появата на първите признаци на съзнание. (Желязото като че придърпва съзнанието ? би казал философът езотерик Рудолф Щайнер, – помага на Аза за инкарнирането му във физическия организъм.) После, към тримесечна възраст, стойността на желязото спада до 80?90 мг. Това „отдръпване” на желязото, неговото неналичие или невъзприемане от майчината кърма отваря пътя на по-необходимите за този период вегетативни и метаболитни процеси на растеж. На детето трябва да бъдат оставени сили да построи организма си, преди да се самоутвърждава. Цената, която се заплаща за видимо намаленото съдържание на желязо, е повишената заболеваемост на детето до седемгодишната му възраст. „От медицинска гледна точка си е изкушение да компенсираме този привиден недостиг на желязо – твърди антропософът д-р Виктор Бот, – но бихме извършили сериозна грешка, като не признаваме намеренията на природата и свържем преждевременно Аза с физическия организъм…”

Тук трябва да ни заинтригува едно съвпадение между нуждите на подрастващото дете и структурата на микроелементите в лимеца: повече цинк, по-малко желязо. И наистина, срещу онези 53 мг цинк на килограм зърно, които ще помогнат за извайването и изграждането на хормоналната система на малкия човек до седемте му години, стои твърде по-ниското съдържание на желязо – 37 мг. При възрастния организъм нуждите имат обратни стойности, но какво да се прави – и лимецът, като своята майка, природата, обича повече децата!

И понеже науката все още не се е домогнала до пътеката, от която се е появил на нашия свят еднозърнестият лимец, аз съм изкушен да кажа: лимецът е особено сътворена храна, изначална – добре приложима за началото на някогашното гладно човечество и още по-добре към всяко отделно начало на днешния човешки живот.

Мисля, че възвръщането на това растение в народната душа и на българската трапеза е доказателство за някакво ново начало. Нашата чезнеща нация трябва отново да се опре на ДРУГИЯ ХЛЯБ, на чистия, на силния, на невъзможния за подправяне. Истинската медицина започва от храната, или още по-вярно ? от нивата.

Да лекуваш в операционната и после да изпращаш човека в столовата на болницата, където да го тровиш, за да се налага утре да му изрежеш следващия болен орган... Каква участ... Бедни лекарю, смири своята гордост! Върни се на нивата, в кухнята и почни отначало... Ти си човекът, който има право, но трябва да имаш и кураж. Не куража да кажеш на болния: „Ако не отидеш на операция, умираш...”, а куража да спреш световните властелини в земеделието и храните, които ни превърнаха в жертви на банковите им сметки...

Превъзходство на еднозърнестия лимец пред хлебната пшеница по съдържание на естествени антиоксиданти и селен

Учени вече са доказали превъзходството на еднозърнестия лимец пред хлебната пшеница по отношение на съдържанието на естествени антиоксиданти и селен (Se).

Те заложили двугодишен прецизен експеримент на открито с 15 различни сорта пшеница. Оказало се, че натрупването на селен от сортовете е различно, като еднозърнестият лимец (Triticum monococcum) притежава по-висока такава способност от останалите изследвани сортове пшеница. Еднозърнестият лимец се проявява в експеримента като перспективен сорт, а високото съдържание на селен в зърното му занапред ще бъде вписано във визитката му. Високите стойности в корените показват благоприятния ефект върху биоакумулацията на микроелемента в почвата.

Като имаме предвид, че селенът помага на организма да се изчиства от токсични метали; че по този начин се явява антагонист на живака, оловото, алуминия и кадмия, можем да го представим като мощен антиоксидант, допълнителен съюзник в борбата на макрофагите със свободните радикали и радионуклеидите. С други думи, микроелемент с антиоксидантни свойства, който не може да бъде синтезиран в човешкото тяло и да бъде заменен с който и да е друг елемент.

Установено е и че най-малко 1 млрд. души в световен мащаб страдат от дефицит на този микроелемент.

Книгата може да поръчате тук!