Как да посрещнем Йордановден по стар български обичай

Водата обаче притежава и магическата сила да прогонва всяко зло. За да стане това, трябва да се прехвърли вода през дясно рамо. През дясно рамо се прехвърля вода и за здраве. Когато някога искали да умилостивят самодивите – жестоките и красиви обитателки на най-дълбоки води – или да излекуват някой пострадал от тях, правели го с блага вода. Пръска се човекът с нея и се казва: “Откъдето си дошла, там да си идеш.” На място, където има поток, се оставят и умилостивителни дарове, защото самодивите пият само вода.

Водата е полезна, но и разрушителна стихия. Това вярване на старите българи е един от първите им опити за поглеждане към многостранността и противоречието във всичко, което се случва в живота. Вярата е част от подреждането на света, от подчиняването на разрушителните сили на по-висшите сфери на духа и нравствеността.

Затова и кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминаване от едно състояние в друго, за пристъпяне в пределите на един по-висш порядък и нравственост.

Кръст

Кръстът – знак на сътворението, на отвоюването на земя от водата, на ред

Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страданието, е символ и знак на сътворението, на отвоюването на земя от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот. Така разказват и народните митове и предания.

Преди много години, в свещеното време на сътворението, Бог създал земята и легнал да си почине. А дяволът го възневидял завистливо и решил да го удави, докато спи. Понесъл го на изток, а водата започнала да се отдръпва пред него и сушата да расте. После го носил на юг, после – на запад. По всички посоки опитал да достигне водата, но земята винаги растяла, а океанът се свивал. Така чрез кръста, който направил в четирите световни посоки, Господ благословил земята и тя придобила форма, каквато е днес.

Бръшлян

Бръшлянът е символ на здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Игнажден до Ивановден той присъства в обредните ритуали. Има особено лековити качества, когато расте по църкви и манастири. От листата и клоните му се прави отвара при болести. При ревматизъм те се налагат върху болното място. При епидемии от клончетата на бръшляна се правят малки кръстчета, които се носят върху гърдите, слагат се върху вратите на дома и обора.

Бръшлянът не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.

За дълголетие и здраве венчето на невестата се плете от бръшлян. Пак с него се украсява и сватбеното знаме. А по листата му гадаят за здраве и живот на Бъдни вечер, на Йордановден или на Еньовден.

С китка от бръшлян се ходи на гроб, оставя се при помен върху житото и пр. Смята се, че е едно от растенията, които Богородица е проклела, затова не дава плод, който да се яде.

В Пиринско приемат бръшляна като юдинско растение, защото расте по скалите, където се крият юдите. Когато някой го бере, за да се откупи от тях, трябва да остави конец, трохи от хляб или стотинка. Ако не го направи, ще го сполети беда. Това е особено важно да се спазва, когато бръшлянът се бере за невеста или за сватбено знаме.

Светото кръщение

То е едно от седемте тайнства на вярата, при което човек се очиства от греховете. Смята се, че дори новородените носят бремето на първородния Адамов грях и затова колкото по-рано се кръсти детето, толкова по-добре. Кръщението може да стане по всяко време на деня и през годината, както и във всеки избран храм. Кръщаваният се отказва от Сатаната, обещава да вярва в Христа и да му служи и прочита Символ на вярата. По сле се освещава водата и кръщаваният се се потапя три пъти в нея с думите: “Кръщава се Божият раб… (произнася се името на кръщавания) в името на Отца, амин, и Сина, амин, и Светаго духа, амин.” Това е най-важният момент от кръщението. Върху новокръстения слиза Светият дух, очиства го от греховете и го възражда за нов християнски живот. На кръщавания се дават бяла дреха в знак, че е очистена душата му, и кръст, за да следва Христа.

По-възрастните хора, които ще се кръщават, трябва да се настроят преди това с покаяние и вяра. Децата са готови да влязат в храма без специални приготовления. За тях трябва да има само чисти дрешки, за предпочитане – бели, символ на духовната чистота, в която ще се облекат. За всички е задължително да са с ново или чисто бельо. На пръв поглед церемонията включва трикратно отричане от греха и злото и трикратно потапяне във вода в името на трите лица на Светата троица. Тайнствеността се крие в духовното възраждане и очистване на новопокръстения.

Важна роля в ритуала има кръстникът. Той се смята за духовен учител на кръщелника си и има задължението от тук нататък да следи и да помага неговото израстване, възпитание и морал. Между двамата се установява духовно родство от първа степен, което не им позволява да встъпват в брак помежду си. След кръщението детето се отнася със запалена свещ в дома му. Там родителите дават дар на кръстника и слагат богата трапеза.

Вярвания и знамения

Не е редно голям празник да мине и детето да не е кръстено. Това се възприема като неуважение към светеца и съответно може да се очаква и неговият гняв.

През Мръсните дни, когато „водата е още некръстена и не е чиста”, и по време на пости кръщение не се прави

Петък е тежък, лош ден и не става за кръщение.

Докато не е кръстено, детето плаче повече, защото няма име.

Душите на некръстените деца стават навяци (демонични духове).

Ако детето умре некръстено, на онзи свят няма да се събере с родителите си, ще е отделено от тях.

До родилката постоянно трябва да има някой кръстен човек. Той може да я пази само с магическата сила на кръщението, която притежава.

Ако на третата нощ орисниците заварят детето кръстено, ще му определят по-добра съдба.

Ако името се пази в тайна до кръщението, децата ще са „тайни “,няма да са „леки и да приказват много”. И няма да се разсърди кръстницата.

Във Врачанско, ако кръщават момче, веднага казват името, но ако е момиче, изчакват три дни, “за да не пристане, като порасне”.

Ако, докато детето е в църквата с кръстника, майката върши вкъщи домашна работа, чисти, чете, шие – то ще е работно, учено, сръчно и пъргаво.

Който кани за кръщаване, трябва да тича, за да не се спъва детето при ходене.

По пътя за църквата не бива да се разлива водата за кръщението. Казват: „Лиснало му се от мозъка” и вярват, че част от добрите качества могат да се „излеят” с водата.

Водата от мирото се хвърля на „чисто” място.

Ако кръстникът „не премени” детето, кръщелникът му ще ходи „гол” на оня свят. Това е неговият голям подарък, който включва обличане в нови дрехи от главата до петите, от бельото до костюма, палтото, шапката и обувките.

Ако на път за кръщението в храма се срещнат човек с празно, детето ще има лош характер. Ако е богат, и детето ще е богато. Ако е циганин – ще е скитник. Ако е мъж, следващото дете ще е момче. Ако е жена – момиче.

Ако им мине черна котка път, кръстникът и кръстницата ще се скарат.

Ако се кръщават повече деца наведнъж, броят им не бива да е четно число. Смята се, че ако е така, ще се случи нещастие.

Ако детето се кръсти на починал роднина, не е на късмет.

Ако кръстникът яде в деня по време на кръщаването или пуши на трапезата, детето няма да има здрави и бели зъбки.

Кръстникът не трябва да е ял нищо преди кръщението. Трябва да кръсти детето „на гладно сърце”, за да е щастливо.

Ако майката и кръстникът сдъвкват по едно зърно ориз след връщането от църква, зъбките на детето ще са бели и ситни.

Ако след връщане от църква кръстникът го остави първо на плуга или на стана, ще е работно. Ако го постави на прага, змията стопан ще го пази и закриля. Ритуалът е магическо представяне, запознаване и свързване между най-малкия член на рода и праотеца.

След кръщението детето се оставя за първи път в люлка и вече може да се оставя само, вече си има свой ангел хранител. Ако го оставят за няколко минути още по време на гощавката, то “няма да бъде страхливо”.

Из „Коледа и Нова година по български”

Книгата може да поръчате тук!