Как са празнували старите българи

Йордан Радичков нарече януари най-българския месец. В неговия “Януари” прозорците на селцето са изрисувани със скреж. Под всяка стряха виси разпъната свинска кожа, на всяка порта стърчи по една сврака.

Във всеки кладенец живее по един воден дух, някъде и по два, та е трудно да се изчисли колко се падат на глава от населението. Вълци прокарват сватбарски пъртини.

Хората се повдигат на пръсти да надникнат отвъд тях и се мъчат да разчетат събитията, записани в белите преспи на зимата.

Двуликият Янус дава името на януари

Един от най-древните римски богове, той е изобразяван с две лица. Пазител е на вратите и проходите, на заминаващите и завръщащите се. Заклинател е на всяко начало и всеки край.

Прабългарите наричали този месец Алем - главен, начален, първи. Заради режещия студ славяните го именували Голям сечко.

В първия ден на януари древните почитали Янус. Слагали на вратите венци и извършвали жертвоприношения.

Християнството възприема календарното име, но изковава от Янус символ на двуличие. На първи Църквата отбелязва Обрезание Господне и чества св. Василий Велики.

По еврейската традиция младенецът Исус е обрязан на осмия ден след рождението. Василий е богослов и писател от IV столетие с големи заслуги към вярата.

Това е Василовден, наречен и Сурваки

Както двуликият Янус, у нас този празник е изграден двойствено. От християнска догматика и езически обичаи.

На първи януари имен ден имат Васил, Васко, Веско, Веселин, Васила, Василка, Веселина, Весела. Коренът на думата е “царски”, “царствен”. Василевси са титулувани византийските императори.

Сурваки иде от тюркското “сура” - мощ, сила. Сурвачката е била обреден инструмент на прабългарските шамани. По-късно влиза във фолклора с обичая сурвакане.

С дрянова пръчка, най-жилавото дърво, сурвакарите наричат живот, здраве и благоденствие през годината.

Други поверия на сакралната дата

Пече се баница или пита с дрянови късмети. На софрата се слагат орехи, мед, жито, кромид и ошав. Всичко се прекадява с тамян.

Залъкът с късметите момите и ергените слагат под възглавницата си. Когото сънуват, той ще им бъде половинката в живота.

Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кромидът нарязват на дванадесет колелца, слагат сол и ги наричат на всеки от дванадесетте месеца. На сутринта проверяват. Ако солта се е стопила, този месец ще бъде дъждовен. Ако не, времето ще е ясно и сухо.

Кихне ли някой, това е добър знак и неговото име се дава на първото родено напролет домашно животно.

Народът нарича Богоявление Водици

На този ден Исус е кръстен във водата на река Йордан. Небето се отворило и Светият Дух слязъл като гълъб и рекъл: “Този е моят възлюбен Син, в когото е моето благоволение”.

На 6 януари празнуват Богдан, Йордан и всички производни на тези имена. В реки и езера се хвърля кръст. Този, който го извади, е благословен. Служи се тържествена литургия, наречена Велик водосвет.

Обновява се светената вода в храмовете, която миряните носят вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

На Йордановден се месят три ритуални хляба

със старата светена вода. Единият е за дома, вторият за гостите, третият се оставя пред вратите на дома с бакър вино за минувачите.

Върху желязо се изгарят чемширените китки от предишното Рождество. Пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесена от църквата свещ се запалва с нов огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.

Ако на Йордановден времето е студено и сухо, годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, пак ще е здрава и берекетна.

Богоявление с военен парад и шампанско  в двореца

Сега Богоявление, или Йордановден се празнува по стар стил на 6 януари. Преди е отбелязван по новия календар на 19-и същия месец. През 1942 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си:

“Богоявление. Обикновеният парад при сняг и студ 11 градуса под нулата. Като нововъведение отидохме след това в двореца заедно с жените, дето след обичайните песни и хора сервираха в долната трапезария сандвичи и шампанско. Присъстваха и децата.”

Става дума за престолонаследника Симеон и княгиня Мария-Луиза.

“Получих повече от 1000 поздравителни телеграми. Царят ми връчи в двореца подарък копчета за ръкави”, добавя именикът Филов.

Иван означава Бог е милостив

Името е форма на гръцкото Йоан. На италиански е Джовани. Когато италианската принцеса Джована Савойска става българска царица, започват да я наричат Йоана.

Ивановден е на 7 януари с патрон св. Йоан Кръстител. Над 300 хиляди празнуват на този ден. Името е второ по популярност след Георги, третото в класацията е Димитър.

Народът вярва, че Кръстителя е покровител на кумството и побратимството. В този смисъл обредното къпане на Йордановден продължава и на Ивановден. Къпят се младоженците от кума или девера. Ергените също поливат момите, къпят се и имениците. На Ивановден се гостува на кумовете. Кумците носят кравай, месо и вино. Прави се обща трапеза.

Свършват се мръсните дни

Кукерските маски трябва да са по-страшни от караконджулите, за да ги прогонят

Днес свършват така наречените мръсни дни. В народния календар те са от Коледа до Богоявление.

Вярва се, че това е “опасно време”, в което злите сили шетат наоколо. Вампири, таласъми, караконджули и върколаци се показват от преизподнята. Бродят от залез-слънце до първи петли.

Забранено е излизането навън след мръкнало. Не се препоръчва миене и пране, понеже водата още е “некръстена”. Не се правят годежи, сватби и помени. Спазва се сексуален пост, защото заченатото дете ще бъде недъгаво.

В различните краища на България този страховит период има различни имена: мръсни нощи, некръстени нощи, мръсни дене, каракончови дене, вампирски деньове, мръсници, погановото.

Индивидуалното оръжие срещу демоничните сили е чесън в дрехите, а колективното са кукерите. Целта е маскировката да бъде по-страшна от образа на караконджулите. Да ги изплаши, за да избягат в подземните си леговища!

Проститутка

без имен ден

Има такова име, което носи невинна българска девойка. Регистрирано е в академичния “Речник на личните и фамилни имена у българите”. Там проф. Стефан Илчев пише:

“Според съобщение от трета ръка бащата бил работник във Франция, където имал приятелка, която другарите му наричали “проститутка”. От нея запазил добри спомени и когато се върнал, оженил се и станал баща, кръстил така дъщеря си. Това е единичен случай в Пернишко”.

Проститутка цял живот страдала, че няма имен ден. Като преосмислим фактите обаче, можем да се спрем на Коледа. Първият подарък в коледната история на човечеството е направен с цел да се пресече срамната търговия с женска плът. Дарителят е свети Никола, архитип на добрия старец Дядо Коледа.

Той вървял по улиците на средиземноморското пристанище Патара и чул стонове от един дом. Баща се вайкал, че е разорен, стигнал е до просешка тояга. Принуден бил да прати трите си дъщери да проституират по околовръстните пътеки край града.

Никола не допуска тази неправда. През прозореца хвърля три кесии с жълтици, по една за всяка мома. Така девиците са спасени от лапите на порока.

Росен ТАХОВ