Как да посрещнем Йордановден по стар български обичай

Йордановден е един от най-почитаните и чакани празници у нас. Кой ще извади кръста от ледените води и кой ще се включи в мъжкото хоро в Калофер вълнува не един и двама. Наред с тези традиции обаче има и други, които не са получили такава голяма гласност.

Какво трябва да има на трапезата на 6 януари, какви за гаданията и предсказанията, какви са вярванията и знаменията?

Богоявление, Водици, Йордановден - 6 януари

Да почерпят: Йордан, Йордана и техните производни: Йорданчо, Йоро, Йорча; Йорда, Йорданка; Юрдан, Юрданка;

Богдан, Богдана... и техните производни; Божидар, Божидара и техните производни; Богомил, Богомила и производните им: Богомилко, Богомилчо; Богомилка; Виза – староинд. „вода”; Теофан и Теофана – гр. „богоявлен”.

Ритуали

Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл – освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр.

Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.

Девойките ходят рано сутринта за вода и докато я наливат, мълчат.

През нощта срещу празника, в потайна доба, небето „се отваря” и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си, и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.

Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване. Също и кумството в местата, където се избира кум за цялото селище.

От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. Някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки от семейството, а именниците направо залива целите.

Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве. На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. Момите умиват лицата си, за да са бели и червени през годината. Топи се палешникът от ралото, за да е бяло житото. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло. На стомните се връзва кръст от босилек. От светената вода се слага във виното и зелевия сок, да не се развалят. С нея се накисва и квасът за хляба.

След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.

Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода.

Жените, който са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.

На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е скоро родено и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духов

ния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче – на майчиния.

Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват. Но защото толкова важни решения се взимат само по своя воля, всеки би могъл да се откупи. С откупа се реди празнична трапеза.

В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със светената вода. В Родопите обредът се нарича “хаскане” – по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.

На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.

На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето й, дарява я със златна паричка и китка. Започва периодът на сватбите до Великденските заговезни.

Гадания и предсказания

По орехите от Нова година се гадае за бъдещето.

По листата на бръшляна се гадае за здраве и живот.

В Югозападна България се извършва обредно припяване на пръстени, при което се гадае с кого ще мине под венчило девойката.

Метеорологични прогнози

Ако замръзне китката, с която ръси попът, ако е облачно или вали сняг на парцали, ще има голямо плодородие.

Ако времето е меко, през годината чакат болести.

Ако на Йордановден времето е топло, житото ще бъде гъсто. Ако е ясно и студено, овцете и агнетата ще са здрави. Ако валяг сняг или дъжд, царевицата ще е добра.

Там, където има мъгла, посевите през лятото ще се повредят или ще бие град.

Ако на Йордановден духа вятър, ветровита ще е и цялата година, а житата ще имат главня (вид болест по житните култури). Който вятър духа на празника, той ще духа през цялата година. С особена сила това важи за вятъра по време на водосвета. Ако вятърът е източен, годината ще е хубава, пчелите ще се роят и ще дават мед. Южният и западният вятър носят слабо плодородие. За добро веят северният и източният вятър.

Обредни вещи, храни и символи

На трапезата се редят прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино.

Вода

Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят. В началото е покривала цялата земя, а после й е отстъпила малко място и светът станал три четвърти вода и една четвърт земя.

Вярва се, че тя пречиства и пропъжда всякакво зло, цери най-тежки болести, гадае и предсказва. Затова и много обичаи се извършват на река. Водата е проводник на магическа сила. Силата й е толкова голяма, че човек някога вярвал в съществуването на жива вода, която може да съживи мъртвец, да съедини разкъсани части и те да зараснат, да направи чудото, което дори съвременната медицина не може да стори.

Като докосваща се до света на отвъдното водата носи част и от хаоса на непознатото и неподредено пространство. В нея живеят страшни същества, самодиви, змии и бродници, притежаващи разрушителна сила. Дяволът, който е християнското олицетворение на хаоса, също живее в свят, разположен под вода. Змеят, който с огън и вода се появява понякога сред хората, е стопанин на водите – реки, езера, потоци. Затова водата не бива да се оставя открита, особено когато гърми и трещи небето, защото това е време на змейове и хали, на люти битки между тях. Някой змей може да дойде във водата и да остане там. Ако девойка си мие косите с омагьосана вода, змеят ще я залюби и ще я погуби.