Космологичната мрежа на Вселената и невронната мрежа на мозъка са много сходни. И двете са мистерии, които все още не сме разгадали напълно.
Мозъкът и Вселената са две единици, които са изключително различни по размер. Те обаче са доста близки по отношение на приликите си. Фактът, че невроните и галактиките изграждат толкова подобни морфологични рамки, е очарователен.
Може да изглежда смешно да се търсят прилики между тези две измерения, но невронауката и квантовата физика прекарват години в изследване на параметрите, които ги сближават. В тази връзка Виталий Ванчурин, професор по физика в Университета на Минесота Дулут, публикува интересна статия през 2020 г.
Той поставя въпроса в нея какво ще стане, ако Вселената всъщност е една голяма невронна мрежа?
Малко по-късно университетът в Болоня разгледа подробно всички общи черти на двете вселени – едната човешка, другата космическа.
Данните са изключително интересни.
Според физиците Вселената може да се разширява и развива по същия начин като голям мозък.
Всичко, което сме, всичко, което виждаме, се състои от микро и макро вселени. Те са малки и големи мрежи, от които сме съставени и от които сме част.
Много цивилизации са съзерцавали звездите всеки ден, създавайки фантастични космогонии (дял от астрономията за образуването и развитието на Слънчевата система, звездите и техните системи, мъглявините – бел.ред.) на древни богове и истории, които се опитват да осмислят нашия произход.
Днес чакаме да видим падаща звезда, за да си пожелаем нещо. Въпреки това, гледайки от нашата изключително малка планета, ние не сме наясно с плътността на Вселената. Не осъзнаваме факта, че самите съзвездия образуват нишки, които наподобяват невронната мрежа на мозъка.
Астрофизикът Франко Ваца от университета в Болоня и неврохирургът Алберто Фелети от университета във Верона са изучавали точно тази тема. В своето изследване, публикувано в списание Frontiers in Physics, те разкриват някои уникални прилики между мозъка и Вселената.
Галактиките и невроните са организирани в „мрежи“
Според тези двама експерти, като оставим настрана разликите в размера, има несъмнено сходство между мозъка и Вселената. Те имат еднакви нива на сложност и самоорганизация. Освен това и двете са организирани в мрежи, клъстери от възли и връзки.
Космическата мрежа от галактики изглежда подобна на мрежата от всички нервни клетки, изграждащи мозъка.
Докато мозъкът съдържа около 69 милиарда неврони, се изчислява, че във Вселената има около 100 милиарда галактики. И двете сфери показват структури на взаимосвързаност.
Вода и тъмна материя
Мозъкът не е изграден само от неврони. Само 30 процента от масата му се състои от това тяло от нервни клетки, но останалото е вода. Нещо подобно се случва във Вселената. 70 процента от нея е заета от това, което наричаме тъмна енергия. Това е вид невидима маса, която не взаимодейства с електромагнитното поле и която би била ключова при формирането на всяка космическа структура.
Следователно и мозъкът, и Вселената са системи, в които само 30 процента от техните „тела“ са съставени от възприемаеми структури. Останалото е съставено от очевидно пасивни материали. Въпреки това те остават ключови за съществуването и създаването на всичко, което се съдържа в тези микро- и макросветове.
Вселената се разширява и расте по същия начин, по който би направил големият мозък.
Друг забележителен аспект е, че мозъкът и Вселената растат и се разширяват по един и същи начин. Астрофизикът Франко Ваца изчислява, че Вселената расте по същия начин, както прави мозъкът, когато се развива.
„Електрически удари“ между мозъчните клетки възникват в мозъка всеки път, когато се създаде връзка и растежът му напредне. Галактиките имитират същото явление, когато се разширяват. В интерес на истината Едуин Хъбъл е този, който открива, че Вселената се е разширявала в продължение на милиарди години.
Коментари (0)
Вашият коментар